Как Оланд спечели от атентатите?

Дълги години (от изборите през 2012 г.) Оланд е с изключително слаб рейтинг на одобрение в обществото. Но само седмица след атентатите на 13 ноември, оказва се, Оланд постига одобрение, което е сравнимо с това на някои от най-популярните френски държавни глави, заемали този пост през последните десетилетия. В началото на декември, три (3) седмици след парижките атентати, стана ясно, че доверието към Оланд е скочило от 15 процента през ноември до 35 процента в началото на декември.

Подобен скок в рейтинга на одобрение на Оланд се наблюдава и след разстрела на журналистите в редакцията на списание „Шарли Ебдо“ през януари, но само за кратък период, тъй като тогава общественото внимание е привлечено от други проблеми.

Как точно се повиши доверието към Оланд?

В моменти на кризи, нерядко се случва ключови властови фигури да разчитат на принципа, че обществото е склонно да гласува доверие на този, който им обещае сигурност. Поради това често властите умишлено демонстрират, че работят за нейното постигане, включително чрез извършване на ненужни полицейски акции и по други подобни способи.

В дните след атаките бе извършена мащабна полицейска операция, целяща залавянето на оцелелите след чудовищните актове терористи, както и предотвратяването на подобни атаки от страна на потенциално опасните радикални елементи.  

France 24 разпространи подробен материал, разкриващ как в дните след атентите френските спецчасти са нахлували демонстративно и със сила в домове и ресторанти в Париж, които просто са собственост на хора с арабски имена, без да са съществували реални опасения, че в тях може да се укрива нещо важно или опасно, което да е свързано с терористичните актове.

Същата френска медия разпространи и видео, на което ясно се виждат пораженията в ресторант, нанесени от френските спецчасти, без на практика да е ясно какво точно са търсили и без да са открили нищо нередно. 

Собственикът на разбития ресторант твърди, че е предложил на посетилите го служители на реда ключовете от всичките помещения, които те са искали да обискират. Този негов жест е запечатан и на запис от една от охранителните камери, които са разположени в заведението. Но извършващите обиска, по думите на собственика, отказали да вземат ключовете и демонстративно разбили всичките заключени врати.

Човекът споделя също, че е уплашен за имиджа на своя ресторант, още повече че акцията се е случила в час от деня, в който заведението е било пълно с клиенти – време от деня, което едва ли е избрано случайно за акцията.

Поглед назад към Путин и Буш

Абсолютно същата тенденция на рязък скок в доверието се наблюдава и с руския президент Владимир Путин (тогава изпълняващ функцията на министър-председател) след атентатите в Русия през септември 1999 г., когато са взривени няколко жилищни сгради, две от които в Москва.

Няколко месеца след тези атентати „проваленият“ държавен глава Борис Елцин отстъпва президентския пост на Владимир Путин, който понечи т.нар. „Втора чеченска война“ в отговор на зловещите атентати, при които загинаха над 300 души.

Преди атентатите от септемри 1999 г. Путин е една от най-непопулярните фигури в политическия живот на Русия. Но в момента на встъпването му в длъжност като временен президент, което се случва на 31 декември 1999 г., той се радва на неколкократно покачване в рейтинга му на одобрение. Около година след това той бива избран с голямо доверие за президент и на редовен президентски вот.

Покачване на рейтинга на руския президент се наблюдава също и след заложническата криза в театъра на ул. „Дубровка“ в Москва през 2002 г., както и след тази в училището в осетинския град Беслан през 2004 г. Тогава, непосредствено след терористичните актове, чеченски граждани редовно стават обекти на полицейски произволи (за тези случаи, в своята книга „Русия на Путин“, подробно разказва убитата през 2006 г. руска журналистка Анна Политковская).

Тези полицейски акции, макар и демостративни, явно създават усещане за сигурност в руското общество. Същите и подобни мероприятия наблюдаваме и днес във Франция.

Друг ярък пример за „изгода“ на лидер на държава от терористични актове, извършени на нейната територия, се забелязва и в модерната история на САЩ.

След атентатите от 11 септември прясно встъпилият в длъжност тогавашен президент Джордж Уокър Буш успява да увери обществото, че поема война срещу глобалния тероризъм. Това води до ограничаване на свободите в САЩ, както и до военната инвазия в Ирак през 2003 г. Тъкмо тази му стъпка, извършена в името на „войната срещу тероризма“, вероятно е и основната причина, която му осигури и втори президентски мандат. 

_________________

Кой друг спечели от атентатите? ВИЖТЕ ТУК.