Коледа в Борово

Честита Коледа!

Живея в Борово и си събирам прането. В Борово са останали общо три къщи, като и трите са под моя блок.

Коледа в къща си е друго, сигурен съм.

Да разпалиш камината с една голема цепеница, да вкараш кучето от двора вътре, 'щото на Коледа и кучетата са хора, пък да бухнеш цяла сарма на една хапка, да преглътнеш с ошав, да помечтаеш за прасето, което ще ядеш утре, да си го представиш как се дави в кръв, след няколкочасово гонене в тесен двор с пияни човекоподобни... И в крайна сметка, да го видиш как подритва и се гърчи с нож в гръцмуля, а на теб да ти се дояде още повече от тая работа, 'щото си ебаси изрода, примерно.

Та, Коледа е и аз си събирам прането в Борово.

Мисля си за онази миризма на елхички в камина, на хижа, и колко хубаво би било дрехите от простора ми да миришеха на нея.

В Борово обаче, в трите къщи под нас, за подпалки използват найлонови пликчета и рекламните брошури от хипермаркетите, та миризмата вместо на планина, напомня на Кремиковци и онкология.

Като се разбуха хубаво, вдигне се черната пушилка, сигурен съм, бутат автомобилна гума, за да се разпали добре, а накрая, както традицията повелява, слагат половинка гума от камион, която да тлее до сутринта и да ги топли в празничната нощ.

Коледа е, скъпи боровски съседи. Пожелавам ви живот в катун, централно варелно отопление и да се приберете по родните си домове, докато смъртта ви раздели.