Как е редно да празнуваме

Разочарована съм, хора. От нас. Нима вече не умеем да празнуваме? Къде отидоха традициите?

Ето, аз например, обичам да празнувам яко. Все едно е за последно. Така някак, да отпусна душата, да се развихря. Да разберат всички, че празнувам и да се поучат, да завидят дори. Какво ми висят у дома, палят ми свещи, е**хти!

Не, аз питам, вие разбрахте ли вашите съседи дали празнуват? Как аз да знам тяхната принадлежност и религия, щом не чувам, че празнуват?

Затова аз празнувам така:

Най-важният елемент от едно качествено празнуване са пиратките. Ми празник е, бе, хора. Aко не гръмна едно 100-200 пиратки, все едно не съм била на тържество. Ама какво е празник без пиратки, бе? Нищо! Нула! Зеро!

Обичам да гърмя на балкона и да крещя: „БАААААМ! УРААААААААААА! ЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЙ, ЖИВОТЕЕЕЕЕЙ!“

Обичам да трескам пиратки и по чуждите балкони. А ако съседите са пенсионери или имат бебе, става най-яко. ‘Щото съм забелязала, че тия две групи от народа някак са тихички, по неясни за мен причини, вероятно им е тъжно нещо, ама то как няма. Да изнемогваш, ‘щото си с пенсия 130 лв, пет инсулта и лумбаго, или да си на предела на силите си, защото близнаците не искат и не искат да заспят, следователно не си спал и ти. Ми то и аз бих се сдухала, бе. Затова, щото съм ларж, щото съм пич, не съм неква стисната, бе!

Божкeее, аз съм човек преди всичко, затова им трескам пиратките по техните балкони. Като нямат пари за бомби, нека се порадват на моите. Такава съм си. Обичам хората. Веднъж една баба комшийка за малко да не забележим в суматохата, че линейка я отнесе, вероятно се е развълнувала повечко, може и да си е пийнала повечко, не знам. А тая с близнаците се оказа голяма тъпачка, каза ми че заради мен децата ѝ заекват. Заради мен?! Глупости. Били се стреснали. Е, кво стряскащо има не разбирам аз! С‘я празник ли е или не?! Ще си трещя! Не стига, че трескам по балкона ѝ, така да не забележат комшиите, че явно няма парички жената и затова не си е купила, тя пози ми такова тука...

Готино е да джаскам пиратките и по котките ми, много смешно повръщат после, а по-яко е да замервам бездомните животни. Плашели се били, викат ми нек’ви. Е, от какво? Абе, ей! Аз обичам животните, нека разберат и те, че има празник, бе, хора!

Друго яко за празника е музиката. Да гърми, да се чува. Да се знае, че е Коледа, Ханука, Рамазан, каквото ви душа сака. Ей така, пускам си това Преслава, това Магапаса, това Шабан Шаулич. Ама така, надувам музиката, разбирате ли? Гледам да започна рано, за да създам празнично настроение и в комшиите. Начи, някак мило ми става като си представя как си казват:

„О, Козата празнува, хей, я дай да празнуваме и ние.“

Не е ли яко?! Приобщавам хората някак! Без значение от пол, религия, политически възгледи. Целият квартал разбира и се радва с мен, даже някои ги чувам, че крещят по балконите. Не чувам какво, но вероятно ми честитят. А тия, дето са под нас, тропат в ритъма на песните по радиатора. Празнуват хората, бе! Радват се с мен! И как няма? Добре, бе, вие виждали ли сте коледната програма на телевизиите? Църковни служби, поредната трилогия за Иисус, концерт на детска вокална група... Абе…. Може ли, бе?! Как точно се танцува на „О, танен баум“, бе?!  Начи, аз ако съм некой в тия телевизии ще променя всичко. Тва концерт на Пантерите, тва клипове с Глория, тва „Бяла роза“. И поздравителен концерт, задължително! Отдолу надписите текат:

„Поздрав за Киро от компанията“, „Честито Рождество от Милен и Димитрина от Севлиево за всичко около масата“.

Събрали са се аверите, празнуват и те. Как па да не се поздравят по телевизията?! Ми не е ли яко, седиш, дебнеш поздрава и като се яви крещиш – ЕТО ГО, БЕ!!! ЕТО!!! НИЕ СМЕ!!!

Може да пеете и по балкона. В нашия квартал е яко, щото се получава ехо. Излизаме, ‘начи, всички, и в едно гърло пеем. Празнуваме си яката ние. Не сме некви сдуханяци, разбирате ли? Сега, малко е гадно, докато пееш да ти влиза дима от скарата в устата, ‘щото ние на балкона си печем свинското, ама се понася. Обаче пък тоя аромат като се понесе из блоковете, много е яко. Абе, празник, ясно е!

Скара, музика, пиратки. Истински празник си е.

Цвърчи онова ми ти месище, пеем си, димът обгражда етажите, комшиите вероятно завиждат. Ама кво завиждат, сааа, сложили сме, приготвили сме. Една ми каза, че сме й осмъдрели живота. Е, кво значи “осмърдели”? Да не мирише на пот нещо? На скаричка мирише, на мезе, ма! Смотла. Ама ние тая си я знаем, тя понякога вика полиция като празнуваме. Не мога да я разбера защо. То вечно ще се намери нeкой хейтър така, да ти провали празника, да ти смачка така празничното настроение. Ама аз знам ‘що е това. ‘Щото ми се прави на нек’ва възвишена, сещате ли се? Свири там на нек’ъв инструмент, нек’ви глупости там, не ги знам дори к’ви, не съм я видяла един път по телевизията, бе! Ако беше нек’ва известна, все ’щех да съм я мернала.

Ей, разтрепервам се като пиша, така обичам българщината, традициите… Вълнувам се, искам да танцувам на масата, да трескам пиратки. Мъжът ми да сложи бутилка в панталона и да танцува еротично около коледната елха, щракайки с пръсти, сякаш ще я обладае, много е смешно, но и палаво.

Т‘ва за Коледа. А можете ли да танцувате с чаша ракия на челото? Не?! Ужас… За Великден, обаче, внимавайте с танците на масата, щото веднъж така от свещите подпалихме венеца от изкуствени пролетни цветя, та стана мазало. И пазете козунака, да не го стъпчете.

Сега, хубаво е да обмислите тайминга. Защото се ходи и на църква, та вижте там как, ама се организирайте.  Ние си ходим всеки път, нема пропуск.

Та, отпуснете душата, хора, забавлявайте се. Стига пози и превземки. Искам ви всичките на масата! Да видя как се радвате, да чуя да пеете. Т'ва са си традииции, бе.

Па хванете се за ръце, джаснете пиратка, запейте с Малина, развейте трибагреника и после ми кажете, че така не се празнува. Това е истината! Това е животът!

Като видя некой да седи отстрани и да гледа критично, иде ми да му тресна два шамара. К‘во се сдухваш, бе, ей?! Или вече пък най-досадно е некой като ми зацъка с език възмутено някак. Божкеее...  Я си заври фасоните там, дето слънце не грее. Ще ми разваляте празника. Аман.