X
 
 

Благотворителността като пясък в очите

Още от автора

Тъжно е, че за нас е традиция да разчитаме на благотворителността, за да преодоляваме преходно някои пропуски в системата, за които изначално е отговорна държавата.

„Българската Коледа“ тази година се провежда за 13-и пореден път. Няма съмнение, че това е едно благородно и хуманно мероприятие. Тази инициатива, в условията на съвременната българска действителност, е от наистина голямо значение за някои изпаднали в беда деца, както и за техните близки. Тя също така събира средства за апаратура и медикаменти в болниците, в които те не достигат.

Разбира се, че все нещо трябва да замести системата, когато тя не функционира адекватно. Но доброто, което вършим целокупно и по навик всяка година около Коледа, всъщност е съпроводено от известна доза лековерност (от страна на обществото) и от доста лицемерие (от страна на държавата).

Фактът, че „Българската Коледа“ е мероприятие, инициирано от президента, тоест от държавна институция, говори сам по себе си за наличието на лицемерие от страна на държавата спрямо гражданите. Защото децата в беда и оборудването в болниците би трябвало да са изцяло отговорности на нейните компетентни институции, не на човешките благодеяния.

Бихте ли могли да си представите ситуация, в която френският президент Франсоа Оланд да инициира събитие, наречено „Френската Коледа“, за да се съберат средства за ехографски апарат (например) в някоя френска болница? Надали. Такива мероприятия във Франция по-скоро биха били насочени към решаване на проблемите не в локален мащаб, а във все още неразвитите по света други общества.

Едва ли френският народ изобщо би допуснал да разчита на благотворителността, за да се справи с проблемите си. Защото за французите е традиция да изискват от институциите да изпълняват своите роли, а не да оставят работата си на хорската доброта – затова и днес те се възползват от услугите на една от най-качествените здравни системи в света.

Благотворителността в едно развито общество, каквото е българското, не би следвало да е необходима, за да функционира системата адекватно.

Защо държавата не изпълнява своята роля?

В страната ни ежегодно за здравеопазване се отделят няколко милиарда лева – средства, които произхождат от нашите данъци и осигуровки. Това не са никак малко пари, които би следвало да са достатъчни, за да не се налага на обществото ни да разчита на благотворителни кампании. Вероятно част от тези средства просто не се разпределят и усвояват разумно, което води до тяхната недостатъчност.

Акцията под патронажа на президента пък събира всяка година няколко милиона лева. Тя на практика може да компенсира съвсем малка част от пропуските на държавата. И може да се тълкува като пясък в очите на обществото, докато хора у нас продължават да изпадат в беди.

Отдавна е традиция политици да демонстрират добродетели по празниците, надявайки се да излъскат публичния си имидж поне закратко. И много по-лесно е да инициираш „Българската Коледа“, отколкото да разрешиш проблемите трайно.

Вместо акуратно да изискваме те да бъдат превъзмогнати завинаги, така че български деца (а защо не и възрастни?) никога да не изпадат в беди, ние практически сме се съгласили с лицемерието на държавата спрямо самите нас.