Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Предсказуемият Доган и вечните интереси на Кремъл

29 Tuesday 2015, 10:00 часа • 12833 прочитания

Разбира се, Русия отрича, както отричаше нахлуването си при анексията на Крим. Отрича и сега, че сваленият от Турция руски боен самолет Су-24 е нарушил турското въздушно пространство. Абстрахирайте се от всякакви политически пристрастия и си задайте въпроса кое е по-скандално и би предизвикало по-голям и негативен отзвук? Няколко въздушни нарушения, за които може да се опиташ да се извиниш и да дадеш обяснения или да свалиш самолет, без да е нарушител, при това, с почти сигурни жертви?

Смятате ли, че всеки политик, който има интерес държавата му да не бъде третирана като дивашка или нецивилизована, би си позволил лековато да даде заповед и да одобри свалянето на чужд боен самолет на държава, с която не е във война? Смятате ли, че би го направил без да е сигурен, че самолетът наистина нарушава въздушното пространство на неговата държава?

Сега си припомнете поведението на Русия при инвазията и аншлуса на Крим. Помните ли яростното отричане и лъжи, че руски военни не участват в бойните действия на полуострова? Нищо, че накрая Путин го призна, обяснявайки агресията си със смехотворни и напълно неоснователни мотиви. Не за тях ми е думата и няма да ги коментирам в детайл.

Да, страните, членуващи в НАТО реагираха сдържано, без обаче да оспорват твърдението на Турция, че самолетът е нарушил турското въздушно пространство. В отговор на въпрос на CNN, че според руската страна, самолетът е свален над Сирия и никога не е навлизал в турска територия, Генералният секретар на НАТО отговаря:

“Съюзническите оценки, получени от няколко съюзника през деня, съответстват на информацията, която сме получили от Турция. Информацията, получена от другите съюзници е в съответствие с това, което получихме от Турция.”

 

Тоест, за НАТО турската версия за инцидента е правилната. Кратко и ясно. Повторено два пъти. Свалянето на военен самолет, при това руски, е не лесно решение и нито един сериозен политик от страна - регионална сила, каквато е Турция, не би си позволил да го вземе безотговорно или да лъже по въпроса.

 

Това е предисторията на една декларация на парламентарната група на ДПС, прочетена от Лютви Местан от трибуната на парламента, която му коства главата в политически смисъл. В декларацията, в десет точки се казват неща, които така или иначе не са непознати, нито са неприемливи за България: Преповтаря се позицията на НАТО по въпроса, изразена от Генералния секретар Столтенберг и се акцентира върху нуждата от координирани действия срещу ДАЕШ – основен виновник за “безпрецедентния военен конфликт в Близкия Изток и бежанската вълна̀”... Финалът е повече от клише — призив за диалог и деескалация на напрежението. Всеки друг политик, извън откровено про-руския слугинаж, би могъл да каже същото, без риск да бъде обвинен в ислямизация. Прочетете я внимателно, има я в архива на Народното събрание, и ще се уверите. Последва ефектен вътрешнопартиен преврат. Дни преди това Местан се стягаше за “коледния купон” на ДПС, без видимо да подозира събитията, които щяха да последват.

“...За мен беше гаф тази декларация, г-н Местан. Пентагонът няма позиция, НАТО няма позиция. Освен това българинът е много чувствителен на тази тема. Тревожността му има силата на исторически архетип…” — това са думи, изречени от почетния председател Доган, приел ролята на "божеството от машината".

Доган излъга...

В същата пресконференция, която цитирах, в отговор на журналистически въпрос за възможното нарастване на напрежението между Русия и Турция, Столтенберг казва:

Мисля, че се изразих много ясно, че ние призоваваме за спокойствие и деескалация. Ситуацията е сериозна. Това е ситуация, която ни призовава да сме благоразумни и да допринесем за деескалацията. Аз приветствам по-нататъшните разговори между Москва и Анкара… За да разрешат този инцидент и за развитие и засилване на механизмите за избягване на подобни ситуации в бъдеще… По тази причина, това е сериозна ситуация, но аз мисля, че новите условия за сигурност по границите на НАТО подчертават необходимостта от това, да се фокусираме върху предсказуемостта, прозрачността и различните мерки за намаляване на рисковете...”

 

НАТО има позиция, но почетният председател на ДПС е сляп за нея. Защо? Очевидно е, че позицията на ПГ на ДПС се припокрива с тази част от думите на Генералния секретар на НАТО, в която се изразява загриженост за възможното “спираловидно развитие” на напрежението и нуждата от диалог между страните в конфликта.

 

Какво всъщност се случи?

 

Много по-важни са основните тези на Доган, с които бе даден сигнал за вътрешнопартийния преврат на КГБ в ДПС. Ако трябва да съкратим “пиянската реч”, основни акценти в нея са “краят на еднополюсния модел”, на фона на “бързото развитие на Русия и Китай”; липсата на ресурс и капацитет за развитие в “политическата илюзия Европейски съюз” и “преобразуването на световния ред с един геополитически център”, в който Русия търси своето място и “ще продължи ако е необходимо дори силово” да го прави.

 

Просто казано, “морфичният резонанс в колективното тяло” на ЕС и НАТО, който можеше да бъде доловен и в декларацията на ПГ на ДПС, прочетена от сваления лидер Местан (агентурно име Павел), бе неприемлива за висшестоящия агент Сава – почетен председател на ДПС. Очевидното разминаване в позициите на официална и агентурна Москва с позицията, прочетена от Местан, активира наново Доган и той, театрално, със среднощен драматизъм, показно “взе главата” на непослушния си подчинен. С това колективното тяло на ДПС бе върнато в честотния диапазон на морфичния резонанс на Москва.

 

Моментът бе подходящо и внимателно избран. Всеки опит за тълкуване на събитията, различно от подкрепа за “християнска Русия” ще бъде заклеймен като “прегръдка с неоосманиста Ердоган”, а френетичното кресчендо на политическия обслужващ персонал на Кремъл в София ще заглуши всяка “неправоверна” тяхна интерпретация.

За ДПС мнозина говорят като за корпорация. Корпорацията най-често е съдружие от хора, с обща професия или такива, които принадлежат към едно професионално съсловие. Най-често, корпорациите са със стопанска цел. За “Корпорация ДПС” се говори в чисто икономически смисъл. В този смисъл е и изявлението на Доган, че “той раздава порциите на финансирането в държавата”. Това е негово признание от 2009 г. Днес сме в навечерието на 2016. Стотици милиони левове от обществени поръчки са потънали във фирми, близки до “Успелия млад мъж”. През лятото на 2014 се заговори за фирми, контролирани от въпросния успял младеж, навършил христова възраст година по-рано, които са извадени от консорциума, който трябваше да строи “Южен поток”. Все по-малко вероятната реализация на Южен поток обаче е свързана със стотици милиони левове, инвестрирани в проекта.

Каквато и да е била инвестицията в руския геополитически проект, тя трябва да се върне по някакъв начин. Икономическата възвръщаемост очевидно става все по-малко възможна. Остава далеч по-лесната — политическата. В отлично премерен момент Доган бе отново активиран. Моментът, в който най-прононсирания политически проект на ДС — партията на турското етническо малцинство сякаш се произнесе в подкрепа на проевропейската и евроатлантическа ориентация на България.  

Руското влияние в България, като част от постсъветското и посткомунистическо пространство, е ясно доловимо в икономическата и енергийната сфера. Нека не забравяме примерно, че генетично КТБ е свръзана и зачената от КГБ, а  самата КТБ, наричана още “банката на мафията”, “банката на политбюро” и “бижу под стъклен похлупак” пък е свързвана с фирмите на Пеевски, част които трябваше да участват в проекта “Южен поток”. Това е само една от десетките сюжетни линии, прокарващи руското икономическо влияние и геополитически интереси у нас. Освен тях, в медиите в чужбина периодично излиза информация за агентурния апарат на Кремъл в София и разкритията в медиите за финансираните от Москва радикални крайно леви и десни партии в ЕС.

Очевидно е, че поредното активиране на Доган имаше за цел и успя да прокара отново разделителната линия, при която от едната страна на разлома са “братушките” и “християнска Русия”, а от другата е не по-малко неприемливият от Доган агент Павел (Местан) и “неоосманистът Ердоган”. Изборът на масовия политически консуматор в България сякаш изглежда предопределен в тази “ценностна” дилема.  

Това не е единственият случай, в който агент Сава се намесва по начин, поставящ под съмнение съзнателния избор на България — европейската и евроатлантическата ни ориентация и цялостният процес на демократизация на посттоталитарното ни общество.

По ирония на съдбата, Ахмед Доган вече е бил забъркан в скандал, който може да бъде охарактеризиран по начина, по който колегите на Доган от Държавна сигурност описват действията на Местан днес — държавна измяна.

Това е случаят с "Оня списък".  През 1992 Доган е замесен в афера, при която се твърди, че списък с имената на близо 1300 агенти-разузнавачи е предаден от него на турския посланик у нас. Това се случва по времето, в което Стоян Ганев (тогава външен министър), по думите на самия Доган, започва чистка в министерството. СДС дава ясни знаци, че търси сближаване със САЩ и страните от Западна Европа. Самият Доган тогава поддържа твърда антикомунистическа риторика и дори заплашва компартията със забрана и обвинява комунистите в шантаж. Мнозина, вкл. и самият той, описват скандала като опит за дестабилизация на проевропейското и прозападно демократично управление. Само няколко месеца по-късно ДПС оттегля подкрепата си от кабинета на Филип Димитров.

Днес Сокола, както фамилиарно назовават агент Сава, демонстративно отстрани лидера на партията си, най-вероятно връщайки дългове под формата на стратегически геополитически услуги — засилва разклатените позиции на Петата колона на Кремъл в България.

Местан е послушен, прави каквото му е наредено и досега стриктно следваше лидера си.  Когато е необходимо Местан защитава новоизбрания скандален шеф на ДАНС, след като законът бе специално прекроен по корпулентна му фигура. Друг път пък е готов да декларира подкрепа за евроатлантическата ориентация на България. Проблемът е за Доган. Единственият начин да промени политическите си позиции  е да смени Местан, обвинявайки го, че действа на своя глава. И той го отстрани.

С което върна ДПС изцяло в сферата на руските геополитически интереси и засили влиянието на Кремъл в България.

Асен Генов
Асен Генов Колумнист
Новините днес