X
 
 

„Цомбенето на женки” в шести клас, чуждата паница и демоничният ислям

Още от автора

Откакто се разбра за новогодишните нападения в Кьолн, социалните мрежи врят и кипят от страсти. Естествено, доминиращата гледна точка е, че германците сами са си го потърсили и сега ще берат плодовете на демоничния си либерализъм. В крайна сметка те сами отвориха вратите си пред армиите на „врага” и сега техните жени ще преживеят всичко, което ние, като примерни българи, знаем от историята си, благодарение на петте века турско робство. Е, очевидно Европа е добра, когато става дума за еврофондове, а съвсем лоша, когато става дума за ценности. Но това е друг въпрос, по който българският народен гений отдавна се е изказал, създавайки думата толераст. А на повечето хора очевидно им е ясно, че днес мюсюлманите са Сатаната в чистия му вид. А ние не живеем в (псевдо)държава, чието население масово напуска своята родна територия, за да търси по-добър живот другаде.

Не живеем в един инкубатор за емигранти, но живеем и на територия, където всяка  четвърта жена е била жертва на престъпление от сексуален характер. Всеки трети жител познава някоя жена, която е жертва на домашно насилие. В която през 2001г. една приятелка се оплаква от подобно насилие и родната полиция (която всички знаем как ни пази) й отговаря: „Е, к’во, нали в крайна сметка са те оставили на мира?” В която една друга позната проговаря за изнасилването си 21 години по-късно, а междувременно изнасилвачите й са пуснати под гаранция и съдът и до днес не успява да ги намери. Защото, нали, няма смисъл от реформа в съдебната система и сме лоши, когато искаме това.

Живеем в държава, в която сексуалното насилие често е неосъзнато, защото щом става дума за „обарване”, няма проблем, нали така… Мнозина са тези, които гордеят с парчето на Хиподил „Цомбене на женки в шести клас”. Но никой не пита онези, които ги „цомбят”. Онези, които имат нещастието гърдите им да пораснат преди тези на съученичките им. Онези, които са обарвани в училищата по коридори, класни стаи, дворове, градинки, апартаменти, входове. Разправяме си вицове как Червената шапчица я изнасилват, а тя се връща за още. И купчина подобни вицове. Но не сме сексисти, не. Нищо, че дори Слави Трифонов като я иска, „става злодей”. Всъщност това е прекрасно, защото е израз на българщина и повод за топли патриотични чувства. Да си спомним за старите времена и за Хайтов. Мъжки времена, а? Чудна работа. Но май тези времена не са свършили и няма да свършат скоро.

Иначе, да. Ислямът е най-голямото зло. Мигрантите се държат най-лошо към жените си. Но така е лесно, да ги сочиш с пръст, докато съседът ти пребива жена си и ти си надуваш музиката, докато пишеш коментари във Facebook. Когато се прибираш към квартирата си и видиш как мъж и жена спорят и мъжът ѝ набива шамар, а ти забързваш крачка. Когато се прибереш вкъщи и си пуснеш порно. Или сложиш на профилната ти снимка клипче, в което мъжка ръка палаво пошляпва женско дупе в бели гащи. И средата е учудващо толерастки настроена към пощипване, пошляпване, отклоняване на ръката към женските части. И това е повод за смях.

За онези, които разбират всичко и сега ще ми съдерат жалкия мъжки задник от критика, ще допълня, че горещият телефон за жени, станали жертва на домашно насилие, се поддържа от „Фондация Анимус”. Така им спестявам необходимостта да измислят причина за това, че този текст е манипулативен и ние сме си добри. Не си правя труда да погледна откъде взимат парите си „Фондация Анимус”, защото вече добре знам, че Сорос е виновен за всичко. Както и Америка, Русия, ЕС, радикалният ислям (и ислямът изобщо). Единствените, които не сме виновни, сме ние. Защото живеем в една прекрасна правова държава с висок стандарт на живот, в която насилие над жени няма. Дори повече: то е немислимо!