X
 
 

Моралният релативизъм и комунистическият режим

Още от автора

Съществуват общоприети категории за добро и зло, които нямат релативистични тълкувания. Към тях не може да се приложи лицемерната теза за моралния релативизъм.  Никоя култура или цивилизация не може да оправдае насилието, терора, погазването на човешките права, свободи и достойнство и отнемането на човешки живот.

През 1990 г. в България започват преговорите на “Кръглата маса” между компартията и група хора, по-късно обявили се за демократична опозиция. Опозиция, от името на всички български граждани, които искат справедливо наказание за виновниците по време на отиващия си комунистически режим. Уличните протести издигат искания за премахване на “Член Първи” от Живковата конституция, узаконила тоталитарното управление на Българската комунистическа партия. В това се изразяваше желанието на българите за разграждане на комунистическата система и на политическия монопол на БКП.

В опит да избегне загубата на властта, компартията създаде мита за “съгласието и помирението”. Това бе началото на морално-релативистичните усилия да се се оправдае и оневини режимът на престъпниците, възползвали се от тоталитаризма през участието или сътрудничеството си с компартията, сателитните й организации и репресивните ѝ органи. Идеята за опазване на “съгласието и помирението”, вместо търсене на истината и справедливостта, бе заложена още в първите, предварителни срещи на започващата в самото начало на 1990 “Кръгла маса”. Луканов — тогава главният играч на компартията, формулира ясно целта, а раждащата се опозиция, за съжаление, я приема, оправдавайки поведението си вероятно и с ирационален страх от гражданска война, само няколко месеца след “Голямата екскурзия”:

“...В общото съобщение нашите говорители да кажат, че участниците в консултацията считат, че сега особено актуален и остър е проблемът за постигане на национално съгласие и помирение. Това е един от проблемите, на който трябва срочно да се отдели приоритетно внимание…” (04 януари 1990)

 

Това бе началото на подмяната, при която вместо да бъде търсена истината, се търсеше “помирение и съгласие” между жертви и насилници, между потомци и роднини на убити и техните убийци, преустройващи се в социалисти и демократи.

Десет години след “Кръглата маса” комунистическият режим беше обявен за престъпен, а всички действия, “насочени към съпротива и отхвърляне на комунистическия режим и неговата идеология" бяха обявени за "справедливи, морално оправдани и достойни за почит”. Морално, а и често и със съдебни решения, са оправдани и реабилитирани и личностите, оказали съпротива на режима. Режимът, погазил основни човешки права и свободи, довел до морален упадък, отговорен за хиляди политически убийства, унищожил демократичните принципи и правовата държава, бе осъден със закон като престъпен.

Кратко и ясно, в 4 члена: компартията и комунистическият режим са престъпни. Като всеки тоталитарен режим, комунистическият бе налаган с насилие, лъжи и пропаганда. Пропагандираните и до днес неистини имат за цел да оневинят и реабилитират Злото. За него суверенът се е произнесъл през законодателния си орган — Народното събрание. Комунизмът, елитите му, репресивните му органи са престъпни. Престъпна е БКП и сателитните ѝ организации, основаващи се на комунистическата идеология. Злото, обявено за престъпление, се изразява в “потъпкване на човешките права” и демократичните ценности.

За съжаление, законът не предвижда никакви правни последици за виновниците и за реабилитацията и моралното оправдаване на  комунистическата идеология.

От вчера до днес, 26 години след края на режима у нас, темата е актуална. Хиляди, вероятно десетки хиляди лица, порочно обвързани с комунистическия режим благодарение на подмяната, са на високи нива в политиката, управлението, икономиката и бизнеса в България. Те Ви внушават, че темата не е актуална и е остаряла. Да не гледаме миналото, то ни дърпа назад — това Ви казват те, позовавайки се на моралния релативизъм — “такива бяха времената, правехме го за държавата, за общото благо”... Да, такива бяха времената, но не  го правехте за държавата и не беше за общото добро. Правехте го за себе си и за режима. А можехте да не го правите.

Не е късно!

Никога не е късно да помогнем на Доброто да тържествува. Иска се много малко. Първата стъпка е да потърсим и разкрием Истината. Да заемем позиция. Без суета и страх.

Както знаем от клиширания цитат, “За да триумфира Злото е достатъчно само добрите да не правят нищо”.