X
 
 

Акваристиката у нас

Още от автора

Преди много години попаднах в първия зоомагазин в Надежда. Със скромното име "Уили" и лого на косатка вътре, пред очите ми лъснаха, с цялата си прелест, аквариумни рибки. За пръв път през главата ми минаха имe на като гупа, бета, телескоп, златна рибка, скалария, неон, дискус, плата, молинезия, хелер, барбус тетразона, анциструс и ред други.

Естественo, след хиляди увещания проимах първия си аквариум с 2 скаларии вътре, които адски бързо хвърлиха топа.

Tогава не ми беше ясно защо, но днес мисля, че открих причината.

Аквариумните рибки са специално селектирани същества, които са изключително добри в това да грабнат вниманието на вашето дете с атрактивната си шарка и гръмко име, да го изманипулират с цел покупка и след това да умрат по най-бързия начин, като, разбира се, за това вината ще падне на вас, не на рибите, нито на собственика на зоомагазина.

Разбира се, на пръв поглед рибките са адски добри домашни любимци - не издават никакви особени шумове, не пикаят в обувките ви, не оставят козина или други секрети по дивани, маси и фотьойли. Само трябва да се сменя водата веднъж на високосна и толкова.

Но, за съжаление, реалността е съвсем, съвсем друга.

Има милиони неща, с които трябва да се съобрази един потенциален собственик на аквариум и това не опира само до подбора на рибките по цвят, колко щипки сол да има във водата и дали да има или няма водорасли.

Съмненията са ми, че рибките са се съгласили преди десетки векове да бъдат опитомени, само и единствено за да може една шепа нещастници да се изтезават с удовлетворяването на безбройните им капризи по-късно.

Да си представим хипотетична ситуация.

Искате да си направите аквариум, да сложите в него торба пясък, някакъв обем вода от чешмата, 5 риби накръст и да си го гледкате до дълбоки старини.

Щукнало ви е ей така, видяли сте комшия, който си ги гледка вкъщи и му се е получило добре. По негови думи е адски лесно, просто мяташ камъни и пясък в аквариум, сипваш вода, слагаш рибки и всичко е наред.

Отивате със самочувствие в кварталния зоомагазин, от който взимате гореописаните материали и след кратка консултация взимате кепче, нагревател и една помпа, наподобяваща гъба за баня, с парче пемза вътре и маркуч, както и 10-ина рибки, подбрани по форма и цвят.

Вкъщи монтирате дъното, играете си с подредбата на камъчетата, като слагате с любов и чувство всеки един от тях по начин, който естетически да приповдигне атмосферата в аквариума. Докато не сипете водата вътре и не разкатаете фамилията на целия този фън шуй, разбира се.

Сега, веднага се стига до момента, в който водата е мътна. Логично е да пуснете филтъра, който да пречисти водата, защото звучи като такова нещо, нали? Нали?

Не.

Колкото и да мъчите филтъра – водата си остава мръсно сива. Освен, че осъзнавате, че помпата към филтъра вибрира на онази специфична честота, която отключва най-острия вариант на мигрената ви, друго нищо не се случва.

Проверявате в гугъл. Най-добрият съвет, който намирате е да сменяте водата, докато се избистри. А това, че сте сложили аквариума в стая с мокет/ламинат/паркет вече е изключително ваш проблем. Ако някога през живота си сте крали гориво от нечий паркиран автомобил или сте претакали зеле, то източването на вода от аквариум ще е познато за Вас изживяване. Освен, че ще засмучете някое друго камъче, бучка пясък и тем подобни лакомства, ще трябва да изнасяте ненужната вода и да наливате нова в един психясващ цикъл, докато качеството на средата не се подобри.

Докато правите тези гимнастики, рибките си седят по торбичките, в които продавачът ги е опаковал след като сте ги купили и е възможно, ей така, за спорта, някоя от тях да пукне. Не заради друго, а защото водата в пликчетата изстива постепенно, а вие още не сте готови с аквариума и сте дефакто безсилни пред това.

Най-накрая, когато всички планети са наредени в една линия, Земята закрие Луната в сянката си и съзвездието Орион застане точно над пирамидите в Гиза, то тогава може водата в аквариума ви да се избистри и да пуснете своите любимци вътре.

Точно в този момент изпитвате задоволството от своята малка победа - рибките са вътре, плуват (начи - сичко работи), помпата бучи приятно в ре минор, лампичката на нагревателя учтиво свети, индикирайки, че всичко трябва да е в ред. И в този момент на победа в 4 сутринта вие лягате да спите с усмивка на лицето.

Докато не дойде сутринта и не видите, че половината от рибките са предали Богу дух. Без предупреждение, без дори да са си написали завещанието, нищо. Просто част от тях са на повърхността, обърнати настрани, а другата част са по дъното, изглеждащи сякаш са разкъсани от някаква невидима за вас сила. Почват размисли дали не сте случили на обладан от духове аквариум, който да се подиграва с вас, избивайки вашите новозакупени любимци.

Сега, това е моментът, в който повечето хора просто се отказват. Вдигат ръце, беше ни приятно, подаряват закупената техника на приятел/познат, дават оцелелите рибки на съседа и теглят една майна на всичко.

Като човек, живеещ под един покрив с над 10 аквариума - не ви виня.

И от всички тези хора, минали през този ад, остава един малък процент хора като мен, които напук на всяка една минорна неразбория, късо съединение, теч посред нощ, подут ламинат, аромат на рибешка мърша и тем подобни прекрасни изживявания, успяват след адски мъки да се насладят на финалния резултат – един добре балансиран, богат на растителност и рибки аквариум, който е една запечатана екосистема.

Някои риби са с характер и се крият от другите. Други си стават приятели и имат някакъв миниатюрен социален строй. Старите риби умират, раждат се нови и всичко това се случва пред в рамките на седмици. И като цяло – всичките ти грижи, които са отишли покрай поддръжката на този аквариум се отразяват от здравословното състояние на рибите вътре, шарката им и свежестта на растенията. Все едно да гледаш куче с къщичка, но в апартамент и къщета му е толкова живо, колкото и кучето. Ако в това има изобщо някакъв смисъл.

И всички тези позитиви бързо се забравят, когато дойде време за смяна на водата.