Краят на Европа

Европа е на ръба на това да се поддаде на своя най-голям враг – крайнодесните екземпляри, „осигуряващи“ препитанието си чрез външен капитал.

Безспорно, бежанската криза е най-сериозното предизвикателство, с което ЕС някога се е сблъсквал.  Крайнодесните и силно консервативните (връзката между двете групи е правопропорционална) настояват за демонстративното и безвъзвратно затваряне на границите, разпускането на ШЕНГЕН, „крайно затягане на мерките“ и експортиране на вече дошлите в Европа хора от Близкия изток.

До какво ще доведат и как ще бъде извършени тези действия, уви, тези групи от хора съвсем удобно не успяват или не желаят да пояснят. Не поясняват също и какво ще правим с тези хора, когато те отново се върнат на вратата ни, бягащи за пореден път от същите тези радикални джихадисти, които презираме. Както ние, така и те.

От друга страна, либералите, които вече дълго време управляват, видимо се справят с кризите в Европа и отвъд (да, колкото и да е неприятно да мнозина, либералната демокрация излезе победител от Студената война) дават същите идеи на базата на ценности, които винаги са изповядвали – разбирателство, солидарност, взаимна помощ и интеграция чрез образование.

По всичко изглежда, че удобният за пред камера и максимално ефективен в предлагането на прости и празни по съдържание решения крайнодесен слой на обществата ще продължава да набира популярност и ще изглежда все по-логичен на обикновените, криволичещи около двете гледни точки хора, чието мнение в края на краищата е най-важно.

Псевдоконсерватизмът надделява и свободно мислещите хора в Европа трябва да си дадат сметка за една истина, която може да Ви потвърдят китаистите, които изследват действията, предприети във външнополитически план от династията, която управлява най-напредналата културно държава - Китай през 14-15в.

И тази истина е, че по време на криза няма нищо по-пагубно и унищожаващо за всичко това, в което вярваш, от това да затвориш себе си. И моментът, в който се затвориш е моментът, в който ти преставаш да живееш и започваш да съществуваш. Тогава разбираш каква е цената на това да се отдадеш на страха и на консервативния булшит, който „напира отвътре“, уж като инстинкт за самосъхранение. И точно тогава всичко започва да се разпада. Капка по капка. Тухла по тухла. Личност по личност.

Затвори ли се Европа – губим я. След това ред идва на батковците със свастиките и тези със сърповете и чуковете, които много обичат да „бранят отечеството“ от нормалните хора.