X
 
 

Стаите за контролирана употреба

Още от автора

Юлия Георгиева е един от онези хора, които работят в сянка. Когато говори за работата си, обикновено пуши много и псува още повече. А „работа“ са ѝ хората със зависимости и подобряването на средата за тях и нас. Понякога се чудя как може толкова припрян и нервен човек да успява да изтърпи всичко, с което се сблъсква в ежедневие като нейното.

Юлето всеки ден обикаля сред наркозависимите, опитва се да им осигурява спринцовки и игли, да разбере дали някой от тях има нужда от лекар... Или просто да ги изслуша, защото с годините ги е опознала, но и те нея. Преди да ревнете защо помага на тия, което може би е естествена реакция, ще ви кажа, че тя всъщност го прави за нас.

Ще я разпитам, за да разберем работата ѝ ние - хората, които подминаваме „клиентите“ на Юлия с погнуса.

- Юле, понеже се говори много активно за стаите за безопасна употреба на наркотици, и аз, както всички нормални хора, имам някои питания и страхове. Ще използвам приятелството си с теб, задавайки ти няколко въпроса, за да изясня за себе си, а и надявам се за още няколко човека. Поне. Първото ми питане е не те ли е страх? Тези хора са в повечето случаи окаяни, мръсни, понякога непредсказуеми... Нападали ли са те?

- Не ме е страх. Никога не съм била нападана физически. Имайки предвид факта, че хората, които употребяват наркотици са хора като всички останали, сред тях естествено има такива, с които се комуникира по-трудно, и такива, които са по-предразположени да общуват с нас, точно както във всяка друга социална ситуация. Наистина по-голямата част от хората, с които работим са много ниско в социалната стълбица, но има и немалко хора с образование, добра работа и нормално обществено функциониране. Обикновено хората, които са изтласкани от обществения живот са по-склонни да търсят услугите ни и контакти с нас. Това е напълно нормално, те не са свикнали на добро човечно отношение, непрестанно са унижавани и подценявани. Никой във фондацията не си позволява да показва личните си предпочитания и хората се чувстват добре с нас, търсят контакт с нас, споделят проблемите си, търсят подкрепа. За почти 12 години работа на терен, точно веднъж съм нападана вербално. Реакцията на хората наоколо (употребяващи наркотици), които присъстваха на случката, беше светкавична - те не просто ме защитиха, а физически отместиха човека, който се държеше грубо на десетина метра, където му обясниха защо това поведение е неприемливо. На следващият ден той дойде да се извини.

- Уау. Т.е този стереотип за урода наркоман, който минимум ще те нападне, не е съвсем адекватен? А има ли някаква световна практитка с тези стаи? Разкажи ми за тях, защото е малко странен поглед над проблема и не е особено популярен. Какви са резултатите им? Общо взето разбирам концепцията „Ако го контролирам ще е под контрол“, това ли е основният смисъл?

- Първата супервизирана стая за консумация на наркотици е открита в Берн, Швейцария през 1986г. В следващите години такива стаи са отворени в Германия, Холандия, Испания,  Норвегия, Люксембург, Дания и Гърция. В момента в Европа официално функционират общо 74 стаи. Извън Европа стаи за консумация на наркотици има в Австралия и Канада. Има и допълнителни ползи- стаите за употреба на наркотици дават възможност за достигане до скритата популация на употребяващи наркотици, контактът с тях дава ясна представа какви са социалните и здравните им нужди, като създава възможност за покриванието им. Логиката е, че колкото повече хора са сред т.нар. скрита популация, толкова тяхното рисково поведение води да разпространение на кръвнопреносими инфекции, криминално поведение, свръхдози, употреба на неясно какви вещества, пълно отхвърляне от социалната и здравната системи. Всички тези неща пряко засягат запазването на общественото здраве, организираната престъпност, корупцията. От финансова гледна точка хората, които са в тази ситуация излизат твърде скъпо на държавата. Скоро излязоха официални данни, че страната отпуска 16 млн. годишно за терапията на 800 серопозитивни лица. Когато нямаме контакт с ъс скритите популации, те нямат достъп до регулярно тестване за ХИВ, хепатити, сифилис. Те не знаят какъв е здравният им статус и могат да разпространят заразяването с тези заболявания. Т.е. превенцията за сетен път, излиза многократно по-евтина от лечението. Доколкото ми е известно  бюджетът на програма „Превенция и контрол на ХИВ/СПИН“, по която работят над 50 неправителствени организации,  за 2015 г. е около 5 000 000. Тези пари са предпазили хиляди хора от заразяване с ХИВ. От гледна точка на организираната престъпност, предполагам, че финансовите измерения са многократно по-високи, същото се отнася и до корупцията. Т.е. говорим за огромни средства, които се разпределят „на черно“, а с добра социална и здравна политика, бихме могли да спестим голяма част от тях.

- Т.е да разбирам, че наистина контролът е това, което в крайна сметка преборва невероятните финансови и здравни аспекти на проблема и то само с една съвсем простичка практика – стая за употреба. Стая с лекар, консумативи, психолог и огромна база данни. Не ми се и мисли какви ще са последните в България, ако се реализира този проект. Слушайки те, оставам с впечатлението, че нямаме никаква идея, какъв е обемът на проблема и съпътстващите го ужаси – болести, корупция, престъпност... Когато веднъж обикалях „клиентите ти“ с теб и екипа ти заради едни снимки, се запознах с 10 човека, 9 от тях бяха HIV позитивни. Излиза, че проблемът не е толкова частен, колкото обществен, защото тези хора са сред нас, те ходят на дискотека, на кръчма, правят секс извън групите си. В този смисъл, тези стаи за безопасна консумация няма ли да са сериозен фактор в контрола на епидемията, която сякаш скоро ще е факт? От друга страна опасенията, че тези места ще са основни точки на дистрибуция основателни ли са?

- Прекратяване на свръхдозите, в световен мащаб няма регистриран случай на смърт от свръхдоза в стая за употреба на наркотици. Предоставянето на стерилни инструменти за прием на наркотици рязко намалява риска от заразяване с кръвнопреносими инфекции. Употребяващите наркотици имат възможност да подобрят социалното си функциониране-да си извадят документи за самоличност, да започнат лечение за зависимисотта си и за заболявания, с които вече са заразени, да получат подкрепа при търсене на работа.Ще имаме наблюдение какви вещества ползват, в момента има сериозен бум на употреба на т.нар. „билка“ например, за съжаление никой не знае точно какво е тя, нито полицията, нито лекарите, нито хората които я употребяват. Навлизането на новите синтетични вещества е следващото предизвикателство, пред което ще се изправим. И то ще е много сериозно. Най-видимият резултат за обществеността е изчезването на хората и използваните игли и спринцовки от публичните места-градинки, входове, подлези... В стаите е забранена покупко-продажбата на наркотици и каквито и да е други стоки, забранено е внасянето на оръжие, агресивното поведение и т.н. В тях се позволява само определено време за употреба на веществото, което човека си е донесъл, обикновено около 15 мин., в стаята е и здравното лице, което е готово да реагира при свръхздоза. Преди или след това, употребяващия има възможност да се срещне със социален работник, адвокат, да получи порция нормална храна, да ползва баня и пералня. Не мисля, че е рентабилно за дилърите да се опитват да продават наркотици в стаите, а пред тях бе било много рисково. Няма по-лесен вариант за залавянето им от полицията, ако решат да продават точно на тези места. Наркотиците винаги са се продавали по улиците и няма нито една причина това да се промени с отварянето на стаи за безопасна употреба.

- А каква е ролята на държавата във всичко това? Каква подкрепа имаш? Защото моето усещане е, че е изцяло абдикирала и третира тези хора и проблемите, произтичащи от тях само като следствие, а не като точка, в която и по която трябва да се работи, за да се промени всичко още в зародиш. 

- За съжаление, държавата наистина е абдикирала от тези проблеми. Сферата на зависимостите е напълно неглижирана и тук стои добрият въпрос кой има интерес от това. Оказва се, че за институциите е много удобно да прилагат определени закони, за да изтласкват тези хора от възможността да бъдат част от обществото. Например е невъзможно да си извадиш лична карта без нотариален акт от собственик на апартамент. Нека си представим как един бездомен човек намира кой да го настани в жилището си. Но без лични документи,хората нямат достъп до нищо- до терапия за ХИВ, до субституираща програма, до програма за детоксификация, до лекар, регистрация в бюрата по труда, настаняване в приют. Това е феноменално зверство. Всичко, което се прави, е „на парче“. Ефективните политики относно наркотиците включват всичко, което може да е свързано с тях. Законодателството трябва да бъде изключително прецизно изготвено, като при изготвянето му трябва да има специалисти от всички области – полиция, съд, прокуратура, ДАНС, митници, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, социалното министерство, здравното министерство, правосъдното министерство, психиатри-нарколози, терапевти, социолози, широко трябва да бъде потърсен неправителственият сектор. Подобно нещо не се случва на практика. Правят се работни групи относно законодателството, на които всички е предрешено. Не се мисли за разрешаването на проблема и запазване на здравето на нацията, а се крият зад европейски конвенции, които отдавна са загърбени от ЕС.

- Къде бъркаме всички ние?

- В България има огромна стигма към хората, които са зависими към психоактивни вещества. Изключително емоционалните нагласи на обществеността ни пречат да разгледаме проблема от различен ъгъл и да създадем възможности за превенция, терапия и реинтеграция на хората, които страдат от това заболяване. Зависимостта е класифицирана като  хронично рецидивиращо заболяване от МКБ-10, което има нужда от лечение. Зависимите хора в България са наказвани, няма система за лечението им, покрита от здравната каса или от други източници на финансиране. Единственият вариант за лечение са специализирани психиатрични отделения, които покриват само детоксификацията и изявените психиатрични заболявания. За съжаление зависимостта не се лекува само с физическото изцеление на организма, тя е основно психична болест, а точно психичната част е оставена на произвола. Всички ефективни съществуващи програми са платени, което отново изключва възможността за лечение на хората в най-окаяно физическо и финансово състояние. На практика усилията са насочени към наказанието. Недомислената законова уредба третира зависимите като престъпници, преследва ги и ги вкарва в затворите, където употребата на вещества е дори по-рискова отколкото на улицата. Има поне пет начина да влезеш в затвора защото употребяваш наркотици и нито един да се лекуваш от зависимостта си без да плащаш скъпо струващо лечение. За влизане в затвора не се изисква лична карта, но за всичко останало не може без нея.

-  Какво следва?

Огромен труд от страна на всички, които работят в сферата, за създаване на ефективна здравна и социална система за справяне с проблемите, причинявани от употребата на вещества. Всъщност трябва да направим така, че машината да заработи, да се създадат работещи връзки между отделните министерства, които пряко или косвено се занимават с  тези проблеми. Техните дейности да са координирани и адекватни на нуждите, да  следват доказали ефективността си практики, които реално вършат работа, а не лягат на емоционални стигматизиращи нагласи. Да се осмисли дейността на отделните структури по веригата:  Национален съвет за наркотицни вещества, Министерство на здравеопазването, Дирекция „Лекарствена политика“ ,Национален център по наркомании и т.н. В процесите по създаване на нови законови разпоредби да бъдат включени представители на гражданското общество, които с експертизата си да обогатят наличните професионални нагласи.В момента сме изправине пред предизвикателството наречено синтетични наркотици, вещева които не могат да бъдат засечени дори при кръвни тестове, но причиняващи много сериозни здравни и психични вреди на хората, които ги употебяват. Очевидно само забраните не дават нужния ефект. Трябва да се измисли и приложи нов тип стратегия по наркотиците, която да включва всички възможни начини за постигане на ефективност. Трябва да създадем добра среда за развитие на хората, които използвет наркотици, за да могат да се реинтергират в обществото и да допринесат със воя дял към него. Стигмата само пречи, не създава.

Съвети при подбор на есенни обувки
Съвети при подбор на есенни обувки

Изборът на есенни обувки не е лесна задача. Магазините ни изкушават с разнообразие от стилове, цветове и шарки. Как да намерите своя идеална обувка...