X
 
 

1944-1989: камъчето в чепика на днешните социалисти

Още от автора

“Образованието се натоварва с политически очаквания. Някои искат да се изучават периоди от историята, които не са история, а са свързани с актуалната политика. Най-новата история, която все още има противоречиви тълкувания и социалистическият период, и периодът, след 1989… Трябва да е минало достатъчно време, за да изглежда прочитът исторически, а не бъде натоварен с актуална политика..."

 

Това са думи на лидера на бившите комунисти от БСП, Михаил Миков, казани по Дарик радио. Социалистът критикува опитите да се включат престъпленията на комунистическия режим в българската образователна програма.

Пропагандните тези на Миков са две:  

1. Не е минал достатъчно голям период от време, така че да може да съдим исторически обективно за събитията, през периода 1944-1989;

2. Гражданското общество и политическата класа не трябва да коментират тежкото комунистическо наследство, защото натоварват темата с “актуални политически проблеми”.

Да търсим “помирение и съгласие” — за тази подмяна от началото на прехода вече писах. Това бе първият трик на компартията. Сега ни пробутват втория — да не изучаваме престъпленията им. Да не говорим за тях, да ги забравим. Мотивите най-вероятно са същите — в името на национално съгласие и помирение.

В лицемерното си поведение бившите комунисти се опитват да отделят комунистическата идеология и режим от сродната им идеология на нацизма. Те нямат проблеми с изучаването на нацистките престъпления, част от които попадат в периода, върху който Миков предлага да бъде наложено табу. Те не се противопоставят да се изучават концентрационните лагери на нацистите, но се противопоставят с всички сили учениците да знаят и помнят комунистическия ГУЛАГ.

Тези усилия са несъстоятелни. Да вземем за пример победата над Германия и процесът по нейната денацификация. Без да навлизам в детайли около споровете за това, колко успешен е бил този процес (за това също писах), ще цитирам само една от разпоредбите на Потсдамската конференция (юли-август 1945), според която в победена Германия трябва да се предприеме реформа в училищата. “Германското образование [трябва] да бъде контролирано така, че нацистката и милитаристичната доктртини да бъдат напълно елиминирани, за да бъде възможно успешното развитие на демократичните идеи”... Това се случва веднага след края на войната и тогавашните комунисти нямат проблем с това, че тези идеи са “натоварени с актуална политика”...

Комунистите се опитват да разграничат собствената си престъпна идеология от сродните им националсоциалистическа и фашистка, за което също съм писал. Това е в основата на пропагандата им. Те са “добрите”, другите са лошите. Партията е права дори и да греши, а грешките трябва да бъдат забравени, без да бъдат изкупени и простени...

“Вината те я поемат само с мезетата”, нали помните?..

Но да се върнем на темата. В типичния социалистически стил Миков демонстрира пълно незачитане на нормите, които България, чрез своя парламент, е приела да следва.

Един от тези документи е Пражката декларация за европейската съвест и комунизма от 2008 (приета от 40 Народно събрание на 18 септември същата година). Създателите й считат, “че гузната съвест, произтичаща от комунистическото минало, е тежко бреме за бъдещето на Европа и за нашите деца”. В текста на декларацията се казва, “че комунистическото минало на Европа трябва да бъде тема, старателно дискутирана както от академичната общност, така и от широката общественост, а бъдещите поколения трябва да разполагат с лесен достъп до информация за комунизма”. В Декларацията се настоява за “преразглеждане и коригиране на учебниците по европейска история, така че децата да могат да научат и да са предупредени за комунизма и неговите престъпления по същия начин, по който са научени да осъждат нацистките престъпления”.

България трябва да направи това в името на жертвите на комунизма.

Друг документ, който Миков игнорира, е Резолюцията за "европейската съвест и тоталитаризма" от 2009 (приета от българския парламент на 19 ноември същата година). В нея се настоява за разкриване на тайните на комунистическия режим. Резолюцията “призовава за полагане на истински усилия във всички държави-членки за отваряне на архивите, включително тези на бившите служби за сигурност, тайната полиция и разузнавателните ведомства…” Крайната цел, която се преследва с тази Резолюция, е “разкриване и оценка на престъпленията на комунистическите тоталитарни режими”. Това е пътят към “помирение, което може да се постигне с поемане на отговорност, молба за прошка и насърчаване на морално възраждане…”

България би следвало да направи и това в името на жертвите на комунизма.

А БСП нееднократно е демонстрирала своите политически пристрастия и афинитет към “евразийските ценности”. Очевидни са усилията на бившите комунисти да отдалечат България от Европа, да я поставят в зависимост от Русия и да я приближат към Азия. Това всъщност е политическото послание на Михаил Миков.

В името на истината и справедливостта обаче това политическо поведение е напълно неприемливо и трябва да бъде отхвърлено. Отхвърлено като политически и обществено несъстоятелно, а помирението, единството и прошката са невъзможни без разкриване и оценка на престъпленията на комунистическия режим.