X
 
 

Кой натопи заека Танев?

Още от автора

„Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас в овча кожа, а отвътре са вълци грабители: по плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни, или смокини от репей?  Тъй, всяко добро дърво дава добри плодове, а лошо дърво дава лоши плодове: не може добро дърво да дава лоши плодове, нито лошо дърво да дава добри плодове. Всяко дърво, което не дава добър плод, отсичат и хвърлят в огън. И тъй, по плодовете им ще ги познаете.“ (Мат. 7:15-20)

Така сме били предупредени да внимаваме кога, къде и какво садим. Това, вкратце, трябва и да е поуката от последния скандал на държавата. А защо? Ами защото плодът вече появи – плод толкова лош, че надмина най-смелите очаквания и прозрачно, без дори стеснение показа как функционира управлението в държавата. Показа, че дори тояга и морков вече не съществуват – има само тояга и с нея Главният пастир на Републиката или бие за наказание, или подкарва когото където трябва.

Всъщност този текст беше замислен и е продължение на предишния, посветен на „История славянобългарска“. Но докато там времето можеше да бъде сегашно историческо, тук ще трябва да е минало свършено, както свършва търпението, както свършва самоуважението, както свършва затварянето на очите и те започват да болят от светлината. Защото скандалът, който събуди така високо-патриотични чувства у българина – този с Паисий Хилендарски и „турското робство“ – свърши толкова добра работа и така качествено отвлече общественото внимание, че позволи на управляващата партия – главният, без извинение, изкярил от цялата ситуация – да осребри дори повече, отколкото се беше надявала първоначално. Съвпадането на скандала с критикуващия доклад на Европейската комисия за практическа липса на правосъдна реформа не бива да ни учудва – ГЕРБ е партия на личността и тази личност вече е доказала на дело, че болно следи за своя публичен образ. И ЕК може ако иска да бие тъпан или камбана, въпросната личност се чувства напълно комфортно в обстановката на магнолиите, на равномерно подмазалите се телевизионни канали и на услужливо появилата се навреме шумотевица, която трябваше да запуши ушите ни и да затвори очите ни за всяко петно върху иначе безупречно чистия анцуг на личността.

Но, както вече написах, шумотевицата беше толкова успешна, че политически капитал, както се казва, артиса и за една убиването на другия заек, който и така не беше особено труден. Министърът Танев не усети, а и не беше подготвен, с идеята, че ще бъде принесен в жертва и затова в последните дни той се държеше в едно положение на несигурност, с надеждата да мине, да не боли много, да го смъмри началството най-много и той да може да довърши спокойно мандата си. За съжаление началството се оказа сурово и безкомпромисно и поиска да се разправи лично, „на мъжки разговор“, с враговете на народната памет като по този начин личността всячески замете следите си от участието в евтината постановка, която всички гледахме от първия ред.

В това си несигурно положение, оказа се, Танев можа не само да послужи като парцал, но и като, както се е изразил другарят Ленин, „полезен идиот“, който да торпилира последните остатъци от някакъв съперник на ГЕРБ вдясно в заседателната зала (дясно разбира се физически, идеологически тази партия с дясното не е и няма нищо общо). Т.е. с оставката на Танев още едно място от Реформаторския блок се освобождаваше за експерименти. Като добър любител-футболист, личността отигра несръчно, но сполучливо тази топка и след ден-два на напрежение, така, за интригата, беше призован най-невъзможният, най-абсурдният кандидат на поста министър на образованието.

Защо е толкова абсурден, ами, казвал Драган Цанков, „по причини всекиму известни“. Отдясно това е другарката Пръмова, кукувицата, която снесе яйце в синьото гнездо, а отляво е ренегат-хамелеон. В същото време въпросната дама нито се е доказала като опитен администратор, а авторитетът ú сред научните среди или преподавателското съсловие клони към нулата. Абсолютната. Това е човек, който няма идея нито от нуждите на образователната система, нито знае какви реформи трябва да се направят, нито има възможностите и инструментите да го направи. Т.е. по този начин уволнението, по същество, на Танев ни повече, ни по-малко торпилира успешно остатъците от Реформаторския блок. Справедливо тук би било да се каже, че терен се освобождава не само за ГЕРБ, но и за ДСБ и останалите партии, които губят един товар от своята иначе крехка и нестабилна платформа, а дали ще превърнат кризата в избор – времето ще покаже.

Междувременно правителството на ГЕРБ продължава да си подрежда кабинет на блатото, в което да няма изненади и неочаквани партньори. Уместна карикатура изобразява зимбабвийския диктатор Робърт Мугабе, който заковава вратите на редакция на вестник с думите „No news is good news.”. „Няма новини – добри новини“ – това е и политиката на ГЕРБ в момента, която трябва да осигури пълно затъмнение и максимално спокойствие на премиера за няколко акции на обществена загриженост, които да му осигурят необходимия комфорт в едни предстоящи избори. Добри дошли в Зимбабве!

Разбира се, за да не горчи толкова хапът, да не е Чак толкова брутално и най-важното, да не се обиди и съответно разприказва Танев излишно, той беше поканен за съветник на премиера. И правилно, дръж приятелите си близо, а враговете – още по-близо, съветва Кръстника и личността, като добър бос следва заповедта дословно.

Междувременно образованието ще върви в набелязаната посока на автопилот, т.е. надолу, а другарката Пръмова ще може след новите избори, когато вече ще е непотребна, да се оттегли в тиха опозиция или (дори!) на почетно доброволно заточение в Европейския парламент, ако слуша Началството. А Началството усилено работи по това да създаде колкото се може по-тихо блато, захранвано от една все още сравнително доверчива нация и от едни относително сигурни европейски средства. Така около блатото се създава един обръч, похлупак на измамно благополучие, за който и гласуват 99,6 % от гражданите, с цялата му крехка нестабилност и вътрешно двуличие. Подобен брежневизъм не би могъл да просъществува дълго, което показва, че първият, който трябва да се възползва от качествено образование, особено в исторически аспект, е този, който се опитва да го демонтира сега.

Извинете, свърши ли робството?