X
 
 

За лондонските вълнения, възпитанието и конформизма

Още от автора

Докато гледахте видеото от срещата на премиера с представители на българската общност в Лондон, забелязахте ли как присъстващите нашенци се отнасяха помежду си? Как често се присмиваха ехидно на този, който си задаваше въпроса; как се прекъсваха и си подвикваха неща като „Питай го за онова, бе, не за това!" Или пък: "Махнете го тоя, той е тъп, а и има лоша дикция, дайте на някой друг (който не е тъп и е с нормална дикция) да си зададе въпроса."

Много ярко си пролича лошото възпитание на някои наши сънародници, за жалост. Възпитание, което изключва базовия респект, който всеки един човек заслужава, просто защото е човек, независимо от неговите характеристи: дали е умен или глупав, дали е красив или грозен; дали е богат или беден. Именно лошото възпитание, в частност липсата на уважение към околните, проявяващо се у много наши сънародници, е основният бич на обществото ни.

Докато хората си подвикваха, лицето на Борисов изразяваше задоволство.

Когато към края на публичната среща, след множество въпроси в стила на ТВ „Алфа“, един журналист отправи няколко доста адекватни запитвания към Борисов, той бе аплодиран от събралите се наши сънародници. Защото журналистът зададе на премиера точно тези въпроси, които много хора искаха да му бъдат отправени – за предполагаемите му връзки с Пеевски и за смазващия доклад на Европейската комисия. Сякаш до този момент всеки чакаше да бъдат повдигнати тъкмо тези въпроси, само да ги зададе някой друг, да не е той. А когато министър-председателят започна да измества темата, няколко души му напомниха, че отговорите, които дава, нямат връзка с отправените към него запитвания.

И сякаш на Борисов вече не му беше кеф, че допреди минути хората се изяждаха взаимно. Защото те вече атакуваха негo (което също не бе осъществено по особено приличен начин от тяхна страна).

Значи, ето че можело и българите да бъдем единни и да изискваме от властта това, което тя ни дължи. Но докато продължаваме да демонстрираме неуважение помежду си и докато все така проявяваме конформизъм, точно когато най-малко трябва, няма как да очакваме от представителите на управлението да се отнасят с респект към нас. 

Възпитавайте децата си на уважение и любов. Спестете им бабаитлъшките фасони. Звучи банално, но именно това са най-важните парченца от пъзела, заради липсата на които обществото ни не е такова, каквото би ни се искало да бъде.