X
 
 

За секс сцените от анимационните филми

Още от автора

Из…

Мари реши да се лакира, но вместо това сгъна шарената завивка на квадрати и прехвърли отговорността ѝ на леглото. Разходи се боса из стаята. Прие гребена и лакира косата. Обу си чорап, но остана боса като паркетно коте. Изви тялото си и ми преметна поглед на рамото, който облиза ухото ми без да шепне нищо повече от всичко. Междувременно спря времето, за да си обуе маратонки и така пое към света, за да стигне до кухнята, която кучето ядеше, но и на него ще му дойде времето.

Мари пристъпва като смахнат гений на живота си и намеренията ѝ са толкова сериозни, че е несериозно да го обсъждаме. Влезе в банята и продължи да се лакира, миейки си зъбите с евкалиптова паста. Звукът навяваше преспи от старателни кроежи.

Мяука ми с е*лив уклон и киха с голи крака в стратосферата. Скача в леглото все едно е басейн и плува в него все едно няма вода. Ползва възглавницата за спасителен пояс и завивките за платна. Тръгнала е за някъде, нали ще се лакира. Дава си лапа с плюшеното ми кученце и го извежда на разходка по гърдите си, докато аз се шляя до Коста Рика, за да принеса килограми шоколад в оцеляването на олтара на формичките ѝ за сладострадост. Гледа снимки на малки деца, разкрачена към прозореца. Казва ми да прекалявам, когато твърдя, че го правя, а не го.

Тя не живееше, тя съзидаваше живота си. Тя е от тези момичета, които, дори и в най-черните си дни, не са спирали да се кандилкат под дъгата със захарен балон и шоколадово петле на хелий. Тя твърди, че си обличам книгите, докато ми пее по гащи, когато аз съм без, докато търся как и тя да не е, когато книгата е по-гола и от двама ни. Ние сме секса между Микеланджело и Буонароти, родил Пиета. Ние казваме „да“-то между Леонардо и Винчи, женим ги в манастира Санта Мария де ла Грацие, очукваме ги като флорентински повлекани и ги развеждаме по чертежите, за да изсъхнат от сладострастна дандания и прекроят света като очовечат безсмъртието.  

Пита ме дали съм гладен с пръст в уста. Когато не танцува с мен, танцува сама, живее зад стая, в която бравата пада с металически звън. Тя затваря вратите с балетна стъпка. В свободното си време, което няма, си приказва по генералски с кучето, което яде кухнята: „Хей, зверче, предай се.“ А то се изс*ра на пода. Мари продължава да се лакира, като изчиства пода.

Прави ми закуска, все едно ще вечерям. Оставя ме гладен, когато не съм, и ме тъпче със сок от себе си, сандвичи от спаначено песто, горчица и изпушила сьомга. Дава ми вода с фибри и клокочи като казанче за продоволствия над чинията с това, което нарекохме сандвичи, а всъщност е самоуправство с гастрономията.

Кучето си яде кухнята и точи зъби в радиатора. И Мари точи зъби, но все още нямам белег. Шумът от готвенето ѝ е като този от приготовлението на циркови артисти. Тя е подвижен цирк от клоуни, разсмиващи ви и когато са без грим. Тя е горящия обръч, който утаява страха на публиката от горящите таш*ци на лъва. Тя е хормайстор в оркестър без лакирани нокти. Тя е шафран в паеля и витамин в портокала. Тя е възел на панделка и капса на карминена риза. Тя е бомба, която не е правена да избухне, но ще взриви всички ни. Тя е кардамон в неделя и мащерка в останалия петък. Тя е пазва в гърдата. Тя е антипод на хаоса и таван на реда. Тя е балкон, от който всички ще скочат и никой няма да умре, освен всички. Тя е къщичката от сламените полички на хула-момичета в бутилките с ром. Тя отваря кутиите с бонбони все едно са девственици. Тя е времето, в което Уенди спира да лети, а захарните гащички на Лолита започват да се топят. Тя е изрязаните секс сцени от анимационните филми. Тя няма нужда от лак. Лакът има нужда от нея.