X
 
 

Този човек ще оправи България – за Слави, мутрите от 90-те и още някого

Още от автора

През изминалата седмица забелязах в социалните мрежи усилено да циркулира снимка на Слави Трифонов и познатите лица от екипа му, обрамчена със следния удебелен текст – „Този човек ще оправи България“. В същия времеви отрязък ми направи впечатление и широкото разпространение и споделяне на архивна фотография от 1994г. на братята Васил и Георги Илиеви, от сватбата на втория, придружена с носталгични, изпълнени с чувства слова относно ненавременната им и печална кончина. Докато емоционалният израз на подкрепа към телевизионния водещ е лесно обясним със скорошната му инициатива за национален референдум, която, за добро или зло, се ползва с изненадващо обществено одобрение, то любвеобилният порив към емблематичните фигури за сенчестия бизнес у нас от времето, когато още беше на слънце, на пръв поглед наистина предизвиква недоумение. След кратко търсене попаднах на цели няколко групи и фен страници с хиляди членове, обединени от идеята да изкажат прискърбието, обичта и желанието си братята Илиеви да бяха днес сред нас, защото били нужни на България. Запитах се какво е общото между сляпата вяра в човека, който от години насам усмихва мнозина от екрана на националната телевизия, и нелогичната скръб по лица с криминално минало, а отговорът не закъсня.

Българското общество от години насам, двадесет и шест, ако трябва да бъдем точни, изпитва остър дефицит и крещяща нужда от положителни модели на поведение. Десетилетната невъзможност тази необходимост да бъде задоволена води до това тя да се разсрастне до мащабите на потребност от супер герои, митологични образи, с които да се отъждествяваме, дори месии, за да дойдат и да спасят деня и на отявлените атеисти. Разбира се, с едно щракване на пръсти. От конституционно закрепена „социалистическа държава на трудещите се от града и селото начело с работническата класа“ с регламентирана ръководна роля на БКП, България за една нощ се превръща в страна на неограничените възможности, които, обаче, се очаква да бъдат постигнати с ограничени до критичния минимум средства, без идейна и практическа подготовка на обществото, без стабилни международни партньорства, а, както печално се оказва, и без подходящите лидери. Българският народ попада в ролята на сираче, което иска да стане велик човек като баща си, но всъщност забравя, че си няма баща. И започва да сменя своите приемни родители. Позорният за биографията на коя да е правова държава Чл.1 от Живковската конституция може да е незабавно заличен с вота на Великото народно събрание, но граденият с декади манталитет да се марширува пред портрета на онзи, който към момента ужким оправя България не е мъртъв и до днес, защото няма как да си отиде незабавно. Ето това не е забавно.

Търсенето на жизнено необходимия бащин образ у нас напълно съответства на природните закони, на най-първичната и близка форма на идентификация с алфа мъжкаря. Правото на силата се ползва с приоритет пред силата на правото. И всеки един от обществените избраници има своя отличителна черта, своя супер сила, която поражда магнетично електорално привличане, приспива съмненията и дава ход на въображението да допълни образа с тези имагинерни характеристики, които ще го успокоят, че изборът му е правилен. Достатъчно е само да си припомним някои от най-героизираните лица от политическата сцена у нас, които закономерно се превръщат в нейни тежки разочарования. Високият, гръмогласен и непримирим Костов, стоящ сред гневна и гладна маса от протестиращи в апогея на Виденовата зима и крещящ неизпълними обещания по високоговорител. Симеон Сакскобурготски, който може и да не беше много алфа, но пък за сметка на това дойде със синя кръв, магическа формула за 800 дни и ностагличния далечен спомен за „онези“, дето бяха преди „тези“, заради които сме на тоя хал. Хулганският чар в образа на Борисов, който според някои може да бори мафията, защото, нали, се познават, а и излъчва решителност и смелост, макари и на практика реално съпоставими с тези на лъва във „Вълшебникът от Оз“. Не се мина и без откровени недоразумения, размахали пръст танцуващи гордо на ръба на нацизма своя етилов танц; и разцъфтели в лимонов цвят мошеници, които слизат със скъп часовник от лъскави джипове и имитират дързост чрез нагло държание. Изобщо, ако можеше да ни види да гласуваме, Фройд просто би кимал и би се усмихвал многозначително. Без да навлизам в общоизвестни подробности, мога само да твърдя, че никой от горепосочените не оправда огромния заряд от вяра, който е бил, а отчасти и продължава да бъде влаган в него. Големите надежди на обществото всеки път завършват далеч по-минорно от едноименния Дикенсов роман.

В следствие, моделът „месия“ бива изместен от концепцията за „най-малкото зло“, а доверието все повече се отдръпва от политиката. Поне от политиката на политиците. Макар наивно и както винаги прибързано, всъщност не е особено учудващо защо в момента Слави Трифонов е възприеман като човека, който ще оправи България, от редица хора. Хора, очевидно забравили, че шоуменът е подкрепял не един от партийните лидери, изброени по-горе в зората на политическата му кариера, и автоматично е оттегял тази своя подкрепа при първия знак, че корабът отново потъва. В крайна сметка телевизионният водещ се ориентира към най-правилната ПР стратегия да бъде в постоянна опозиция.

С днешна дата Слави е лице на общественото недоволство. Повече алфа от политиците, повече нагъл от политиците, той се отличава от тях и по още нещо – в продължение на години, докато хората се борят с безработицата, търпят престъпността, чукат на вратите на бюрокрацията, палят свещи пред Здравната каса, и съответно сочат отново и отново днешния спасител и утрешния виновен за своето затруднено положение, един човек всяка вечер ги разсмива преди лягане. Човекът, който им напомня да се гордеят с народа си и ги призовава да вярват, че заедно могат да променят нещо, макар да не са наясно нито какво, а още по-малко как. Човекът, който все още не ги е разочаровал. Наблягам на „все още“.

Възкресяването и идеализирането на лица от кръга на мафията в моменти на обществена несигурност, също има свое логично обяснение, а и далеч не е типично само за българите. Ал Капоне или Джон Дилинджър са само първосигнални примери за проявленията на епичния герой Робин Худ в реалностите на нечие колективно съзнание. Факторът, който за обикновения човек отличава мутрите 90-те от корумпираните политици, е този, че първите не се стараят да изглеждат по-чисти от светената вода, а на обикновения човек му е омръзнало да го лъжат. Мутрите заобикалят същата тази система, от която се чувства ограбен и унизен. И не на последно място, те съчетават власт, кураж и благосъстояние – трите стълба на желаната и трудно постижима сила за един средно образован човек от средната и под нея класа, която би му осигурила истинка независимост и свобода според критериите му. И затова прегрешенията им, като например ефективната присъда на Георги Илиев за съучастие в групово изнасилване, извършено от няколко лица, биват пренебрегвани или опрощавани. Едновременно затова и защото едновремешните гангстери вече не са сред нас и няма как занапред да разочароват някого. Мъртвият не ни е вече враг, а показните убийства увенчават лицето на покойния с романтичен ореол, какъвто никоя ПР агенция не би съумяла да изгради. (Между другото съществува твърдение, че в деня, когато е застрелян, Васил Илиев пътува за обедна среща не с кого да е, а именно със Слави Трифонов.) Много пари и свистене на куршуми. И свобода, и смърт юнашка. Какво повече е нужно на родолюбеца?

Ами как какво. Да проумее, че гражданинът сам определя народните си представители и обществото само избира героите си, търпейки последиците на всеки избор. Да търси обективната истина, вместо да се доверява на непроверени информационни източници и на лица, които изглеждат бляскаво и обещават бляскави илюзии. Да опознае грешките и поуките на вчерашната история, преди с лека ръка да ги прехвърли в утрешната. Да поема лична отговорност, преди удобно да се размие в колективната. Да влага повече емпатия и здрав разум, за сметка на емоция и носталгия. Да търси моделите на поведение от плът и кръв около себе си, а не в режисираните лица от екрана. Да бъде модел на поведение.

Апелирам, загасете за малко телевизора, затворете лаптопа, изправете се, отидете до най-близкото огледало и вижте кой ви наблюдава оттам. Този човек ще оправи България. Но само ако опита.

Дневен хороскоп за всяка зодия, 06 ОКТОМВРИ 2022
Дневен хороскоп за всяка зодия, 06 ОКТОМВРИ 2022

Овен Не е най-подходящото време за споделяне на нови предложения, да се изявявате пред широка аудитория, или да се отчитате пред началника си. На...