X
 
 

Обществото ни е зле запознато с бежанския въпрос. И вината за това е у медиите

Още от автора

В сутрешния блок на една от най-гледаните телевизии в България бе излъчен репортаж в четвъртък, който във всяко едно нормално общество би бил определен като скандален. И той е такъв. Но в нашето общество, за съжаление, той бе възприет по-скоро като забавен, а от някои даже и като поучителен.

От него стана ясно, че всеки пич с анцуг може да отиде на границата, за да лови хора „с голи ръце“; че всеки, решил да прекара неделния си следобед в каране на ATB до турската граница и срещнал чужденци, може да заплашва със смърт и да унижава хора, които е твърде вероятно да бягат от война; че всеки може да получи своите 3 минути слава, пускайки клип в социалните мрежи, в който се държи просташки с легнали на земята хора. И след всичкия този бабаитлък, водещ на сутрешен блок може да го нарече "супергерой”... Поредното доказателство, че човешкото достойнство в нашето общество няма стойност.

Дали човекът от репортажа е решил, че може да да постъпи лошо с група хора, защото пропагандната машина, действаща почти изцяло чрез медиите, му е внушила небивали страхове, или пък просто защото е намерил удобен момент да се изфука какъв алфа мъжкар е, в конкретния случай няма никакво значение. Значение има само безкритичността и липсата на какъвто и да било анализ от страна на журналистите при поднасянето на този репортаж. Сякаш посланието им бе:

„На́ ви го тоя Динко, на́ ви ги и чужденците, забавлявайте се“.

Преди да ви стане смешно от бисерите на господина от репортажа, помислихте ли дали на хората, дето са били изловени по този унизителен начин, им е било смешно? Поставихте ли се на тяхно място поне в мислите си? Опитахте ли се да си представите какво са преживели тези хора в родината си? Какво са видели, какво са оставили зад гърба си, какво са загубили завинаги и най-вече кого са загубили...

Възмутихте ли се как и защо се стига до ситуация, в която някой по свое усмотрение определя кой е бежанец и кой е нелегален имигрант (предвид факта, че процедурата по установяване на бежански статут обикновено продължава поне няколко седмици)?

Знаете ли, че съгласно международните договори всеки човек, стъпил на европейска земя – нелегално влязъл или по стандартната процедура, получава възможност да остане, която възможност продължава да е в сила докато се установи дали той наистина е бежанец (и ако не е, тогава бива връщан)? Ако не знаете това, тогава питате ли се защо - кой е трябвало да ви го каже, а не ви го е казал?

Замислихте ли се какво е накарало тези хора да прекрачат границата нелегално, а не по установения ред; защо са се страхували да го направят през граничния пропускателен пункт? Дали не от страх да не бъдат върнати обратно, да не бъдат изнудвани или бити от българските гранични полицаи?

Само преди месец излезе доклад на Human Rights Watch, в който се разкриват агресивните практики на българските власти спрямо хора, търсещи закрила. В доклада се описват 59 случая на насилствено връщане на хора обратно в Турция от българска територия през периода март – ноември 2015 г. И това далеч не е първият такъв доклад през последните години.

Бяха ли подложени тези доклади на обществено обсъждане чрез медиите? Категорично не. Но пък цяла България научи за личните страхове на едни и същи популярни хора, считани за компетентни по всякакви теми. А вече и за „героичния“ подвиг на един обикновен човек от Ямбол, усвоил тези страхове.

Не е нормално в 21. век бежанци да бъдат връщани насилствено от българската граница, което, за съжаление, се случва. И именно тази неприемственост принуждава хората да навлизат в Европа нелегално.

Разбира се, няма как Европа да приеме всичките бежанци по света. (Впрочем, съвсем малък процент от общо 50-те милиона бежанци в глобален мащаб изобщо достигат до Европа, като повечето намират убежище в страните от т.нар. Трети свят, най-вече в Пакистан). Но обществото ни дефинитивно не е добре запознато с т.нар. "бежански проблем" и е попило нереалистични страхове. И това се дължи изцяло на безотговорността на големите медии (далеч не само българските), чиято мисия е да информира хората, а не да им внушава небивали опасения.

А относно винтидж думичката „хуманност“ и библейските послания като „ако имаш две ризи, дай едната на ближния си“, нямам какво друга да кажа освен, че хуманността е въпрос на възпитание, когато сме млади, и на личен морал, когато вече сме зрели хора.