X
 
 

Аз нали Ви казах!...

Още от автора

Една от най-неприятните фрази, която може да нервира почти всеки, сблъскал се със собствената си недосетливост или недалновидност, е “аз нали Ви казах...

През октомври 2014 г., повече от година след началото на ежедневните протести срещу правителството, имаше предсрочни избори. Излишно е да припомням предисторията им — кабинетът “Орешарски”. Това, струва ми се, бе най-нахалният политически експеримент на партийните фракции на мафиотизираната ни икономика и олигархията в тогавашния парламент. Излишно е да припомням резултатите от това управление — една от най-големите банки фалира след брутална интервенция и пред очите на бездействащия надзор. Още по-рано, година преди затварянето на КТБ и оставката на марионетното правителство на БСП, АТАКА и ДПС, задкулисието щеше да осъществи вероятно най-скандалното назначение на “прехода”, при което “медиен магнат и успял млад мъж на 33”, с бляскава кариера от най-невръстна младежка възраст, когото Шпигел щеше да опише като “айсбергът на корупцията”, за шеф на Държавната агенция за национална сигурност. Излишно е да припомням всички публично известни детайли от шеметните успехи на еднодневния шеф на ДАНС — следовател, без нито едно обвинение; двадесетина-годишен шеф на пристанище Варна; бизнесмен с преторианска охрана, чийто джип бе взривен; собственик или контролиращ множество медии, характерни с агресивната си липса на професионализъм. Всичко това, скрито зад корпулентното тяло на корупцията и криминалните икономически интереси, гражданите нарекоха “модела КОЙ”... Вероятно е обидно да припомням, защото нямам и грам съмнение, че си спомняте всичко, което се случи след 14 юни 2013…

Протестите, започнали през юни 2013, прокараха ясна разграничителна линия между гражданите и това, което те наричат “мафия”. Политиците бяха принудени да се позиционират по тази ос. Управляващото мнозинство положи усилия да обезмисли исканията на гражданите и, през подконтролните и присъдружни на “младия бизнесмен” медии, създаде контра-реалност и контра-граждани, които сервилно подкрепяха властта и искаха “шанс за Пеев”...

Друга част от тях възприе популистка риторика, която изрече пробута на електората си поредния предизборен трик. Родилата се малко преди Коледа през 2013 реформаторска коалиция, даде заявка, че ще демонтира модела КОЙ. Основна част от предизборните приказки на новоформирания политически субект минаваше именно през разграничителната линия на гражданите срещу мафията.

Реформаторската коалиция дамгоса този, когото щяха съвсем скоро да подкрепят за премиер. Обявиха го за част от партиите на статуквото и Модела КОЙ. Заявките бяха категорични: няма да го подкрепят да състави правителство. Но говоренето им, както щеше да стане ясно, се оказа само предизборен трик. Те обещаваха къс (едногодишен) мандат и дори Велико народно събрание, което да промени Конституцията. Добрали се до властта те смениха посланията си и видяха реформи в това, което скоро щеше да се докаже като подмяна.

Основните им политически тези и доктрини, свързани със съдебната реформа, изборното законодателство (дистанционното гласуване), вътрешния ред и сигурността и още няколко подобни, претърпяха почти пълно фиаско, довело до министерски оставки (вътрешният през март и правосъдният министър през декември 2015). Военната реформа също забуксува след намеса на “сталинската прокуратура”, при което модернизацията на военната ни авиация и смяната на съветските МиГ-ове се отложи за неопределено време, а единствената политическа цел на партията на военния министър сякаш остана самото участие във властта като глътката въздух, след дълъг престой под водата на политическото небитие след 1944…

Много може да се говори и пише за триковете на реформаторите, с които предизборно се разграничаваха от ГЕРБ, готвейки се да ги подкрепят незабавно след вота. По-впечатляващ е инатът, с което голямата част от формацията им съучаства в случващото се днес. Почти три години след като гражданите с невиждано упорство демонстрираха своето несъгласие с консенсуса, постигнат между криминалните икономически и олигархични интереси и политическите елити, изцяло във вреда на обществения и индивидуален интерес на бългагските граждани, заявилата се като реформаторска коалиция бездейства и дори подкрепя властта, опитвайки се да получи все по-голям дял от нея.

Очевидно “най-големият банков обир” на България няма да бъде разследван; парламентът не се зае с модела КОЙ, въпреки обещанията на част от политиците; мнозинството не желае да промени нищо, с което да отслаби политическата зависимост в правосъдието и да повишат ефективността на правната ни система; демонстративният отказ на премиера да финализира няколко знакови поръчки е недостатъчен да прикрие нежелението да бъдат разследват далеч по-крупни договори по обществени поръчки, вкл. и през изминалата 2015, които дават не по-малко основания за съмнения… Властта (законодателната, изпълнителната и правосъдната) демонстративно не желае да се противопостави на модела КОЙ, изтъкан от криминални, икономически и олигархични интереси и политически зависимости.

Властта е нелегитимна, защото е във вреда на Суверена. Тя не служи на обществения интерес, а е в частна полза на участниците в консенсуса. Политическите елити профанизират електоратите си, ползвайки пропагандни лъжи и евтини популистки трикове, услужливо тиражирани през подкотролните и присъдружни на КОЙ медии. Генерираното по този начин електорално доверие профанизира изборите и всичко се повтаря отново и отново.

Така се връщаме в самото начало: “Аз нали Ви казах” е фраза, която може да произнесе потенциално всеки, положил малко усилия да се информира, следейки политическия живот у нас. Очевидно беше, че революционните (ще си позволя да ползвам термин, употребен от Христо Иванов) промени щяха да нарушат комфорта на описвания от мен консенсус. Това предопредели съдбата им — бламиране и протакане… В този смисъл, струва ми се, че няма информиран наблюдател или компетентен анализатор, който да не беше в състояние да предрече провала на помпозно обявения Исторически компромис и предстоящия индивидуален или групов катарзис. Мисля, че няма подобен наблюдател или анализатор, който да не бе в състояние да предвиди начина, по който гражданското общество щеше да бъде излъгано от същите тези политици, които само година по-рано го заредиха с надежди за промяна.

Казвайки “аз нали Ви казах”, всеки наблюдател или анализатор ще е напълно прав.

Ще е прав ако каже и сега, че поддържането на нелегитимната днешна власт е съучастие в действията й срещу обществения или индивидуалния интерес на българските граждани. Твърдението, че тази нелегитимна власт може да бъде променена през правни и други инициативи – граждански спасителни “сламки”, е грешно и дори опасно. То ще бъде опровергано така, както бяха опровергани очакванията, че новото правителство, доминирано от политическа сила – част от консенсуса, ще реформира политическата система и ще разбие модела КОЙ.

Само след година-две отново ще чуем фразата: “Аз нали ви казах…”