X
 
 

ФБР срещу Apple: oтново за спора лична неприкосновеност или национална сигурност

Още от автора

Съдебният спор между ФБР и Apple, който тече в момента, е знаков. Правната сага е много слабо отразена в българските медии, но по своя обхват тя е сравнима с други обществени дебати, предизвикани от идеи, ограничаващи или застрашаващи цифровите права и личната неприкосновеност на гражданите.

Вече няколко пъти бяхме свидетели и участници в остри обществени спорове, родени от правни действия или законодателни инициативи, произлизащи от различни корпоративни интереси. Сред тях са споразумението ACTA, законопроектите SOPA и PIPA и европейският проект INDECT. Защита на интелектуалната собственост, противодействие на пиратството, борба с фалшификатите и разбира се, автоматично откриване на риска и защита на сигурността — това са “добрите намерения”, зад които гражданското общество разпозна посегателство върху свободата, цифровите права и личната неприкосновеност. Темата за тези проекти е дълга и е дискутирана нееднократно. Общото в тях е, че корпорациите, компаниите за разпространение на музика и филми (т.нар. лейбъли и мейждъри), чрез политическото си лоби, се опитваха да ограничат свободата и независимостта на глобалната мрежа и по един или друг начин застрашаваха с идеите си фундаментални граждански права и свободи. Успели ли са или не, реални ли са рисковете или не — това е друга дълга тема.

В сегашния случай — ФБР срещу Apple, нещата изглеждат малко по-различни: специалните служби, в усилията си да разследват терористичен акт (в Сан Бернардино) се опитват, с помощта на съда, да принудят частна корпорация да предостави “заден вход” (Backdoor) или достъп до Айфоните, който да позволява заобикаляне на защитата и криптираната защита на данните, съхранявани на телефона.

Темата за цифровата сигурност и личната неприкосновеност  е обширна и далеч извън възможностите на който и да е да я опише в не много дълъг текст. Затова ще я разгледам в рамките на  усилията на ФРБ да принудят компанията производител на мобилни устройства (и не само) — да избира лична неприкосновеност или национална сигурност. Това е изкуствено създадена дилема, която е в услуга само и единствено на службите за сигурност, обслужваща техните репресивни функции и разширяваща техните права и възможност за интервенция в личното пространство на гражданите.

В документалния филм Citizenfour за Едуард Сноудън, служителят на Националната служба за сигурност на САЩ (NSA) обяснява, че един от катализаторите, които са го “втвърдили” за решението да разкрие данните, с които разполага, за глобалните мащаби на подслушване и прихващане на лична кореспонденция и комуникация, създадени от Агенцията, е фактът, че е разбрал, че вече не е въпрос на взаимоотношения между “избрани и избиратели” (политически представители и електорат), а по-скоро вече става дума за контролиращи (управляващи) и контролирани (управлявани).

Искането на Бюрото компанията на покойния Стив Джобс да предостави backdoor достъп до телефоните, ползвайки частния случай на един-единствен терористичен акт, по своята същност е искане, което дава следните три предимства на тайните служби, във вреда на гражданите:

1. Искането заобикаля или деактивира автоматичното изтриване на информацията на мобилното устройство (телефон или таблет), независимо дали тази опция е активирана от потребителя;

2. Искането дава възможност на ФБР да тества и въвежда пароли в процесното устройство през физически порт (вход), Bluetooth, Wi-Fi или друг протокол, достъпен на устройството;

3. Искането гарантира на ФБР, че при въвеждането на паролите в процесното устройство няма да предизвика целенасочено забавяне между опитите за въвеждане на парола, каквото е предвидено в хардуера на Apple.

Според адвоката на Apple, спорът между корпорацията и Бюрото не е свързан само и единствено с телефона на терориста от Сан Бернардино, а “засяга сигурността и безопасността на всеки iPhone, който е в употреба днес. Инструментът, искан от ФБР, ще работи при всеки iPhone.” Адвокат Сюел декларира, че подобно искане за “отключване” не са имали от нито една друга страна. Опасността, според него е, че ако това искане на ФБР бъде наложено от съда, “само минута ни дели от това, подобни искания да бъдат отправени и от други страни”.

“Масовата употреба на силно криптиране рефлектира както върху неприкосновеността на личния живот, така и върху сигурността на американците. Технологичните компании са направили много за повишаване на сигурността, личната и частна информация на американците, а правоналагащите органи са изправени пред нови предизвикателства, опитвайки се да стигнат до криптираните данни", казва Боб Гудлайт, председател на Правната комисия към Камарата на представителите в Конгреса на САЩ. Според него, “американците имат право на силна защита” на тези данни, а Законодателят трябва да вземе предвид това, опитвайки се законово да помогне на правоприлагащите органи в усилията им да ни охраняват и борбата им срещу престъпността.

Конгресменът Джон Конийърс смята, че Конгресът на САЩ трябва да намери начин за ефективно законодателство, което да предпази конкурентоспособността на доставчиците на услуги по криптиране, заради защитата на личната информация и данни на гражданите на САЩ, като в същото време даде ефективни законови възможности на правоприлагащите органи.

Изслушването, проведено на 1-ви март от Правната комисия на Долната камара на Конгреса на САЩ, бе знаково именно заради това, че излезе далеч извън частния случай, при който разследващите органи искат да извлекат информация от мобилно устройство, притежавано от престъпник. То бе знаково и важно именно заради това, че този частен случай — атентатът в Сан Бернардино би могъл да създаде политика, която да рефлектира върху сигурността и неприкосновеността на огромен брой потребители на Apple и криптиращите технологии по света.

На 2 декември 2015, при терористична атака в Сан Бернардино, САЩ, загиват 14 души, а тежко ранени са 22. Телефонът на единия от терористите, Саид Фарук, попада във ФБР, а в началото на февруари 2016, Бюрото съобщава, че не е успяло да разкодира iPhone 5c “заради високото ниво на защита”. В резултат на това ФБР иска от Apple да създаде нова версия на операционната система iOS, която да може да бъде допълнително исталирана в паметта на телефона, така че да позволи достъп до данните не устройството, заобикаляйки криптиращата защита. Така започна съдебният спор между Apple и ФБР.

На изслушването, проведено в Конгреса на САЩ, шефът на ФБР Джеймс Коми не успява да защити позицията на Бюрото.

Отговаряйки на въпроса на конгресмен Конийърс: “Ако спечелите това дело, ФБР ще се върне ли в съда, настоявайки Apple и други частни компании да Ви съдействат при отключването на други защитени устройства?”, шефът на ФБР, Джеймс Коми, отговаря: “Потенциално да…

И това кореспондира пряко със защитната теза на Apple, че ФБР цели да създаде правен прецедент, на който ще може да се позовава в бъдеще

Както казах, въпросът не е дали да избираме между национална сигурност и лични свободи, а да приемем, че личната неприкосновеност, интелектуалната свобода и защитата на личните данни са неотделима част от националната сигурност.