ФБР срещу Apple: oтново за спора лична неприкосновеност или национална сигурност
2643
Още от автора
Съдебният спор между ФБР и Apple, който тече в момента, е знаков. Правната сага е много слабо отразена в българските медии, но по своя обхват тя е сравнима с други обществени дебати, предизвикани от идеи, ограничаващи или застрашаващи цифровите права и личната неприкосновеност на гражданите.
Вече няколко пъти бяхме свидетели и участници в остри обществени спорове, родени от правни действия или законодателни инициативи, произлизащи от различни корпоративни интереси. Сред тях са споразумението ACTA, законопроектите SOPA и PIPA и европейският проект INDECT. Защита на интелектуалната собственост, противодействие на пиратството, борба с фалшификатите и разбира се, автоматично откриване на риска и защита на сигурността — това са “добрите намерения”, зад които гражданското общество разпозна посегателство върху свободата, цифровите права и личната неприкосновеност. Темата за тези проекти е дълга и е дискутирана нееднократно. Общото в тях е, че корпорациите, компаниите за разпространение на музика и филми (т.нар. лейбъли и мейждъри), чрез политическото си лоби, се опитваха да ограничат свободата и независимостта на глобалната мрежа и по един или друг начин застрашаваха с идеите си фундаментални граждански права и свободи. Успели ли са или не, реални ли са рисковете или не — това е друга дълга тема.
В сегашния случай — ФБР срещу Apple, нещата изглеждат малко по-различни: специалните служби, в усилията си да разследват терористичен акт (в Сан Бернардино) се опитват, с помощта на съда, да принудят частна корпорация да предостави “заден вход” (Backdoor) или достъп до Айфоните, който да позволява заобикаляне на защитата и криптираната защита на данните, съхранявани на телефона.
Темата за цифровата сигурност и личната неприкосновеност е обширна и далеч извън възможностите на който и да е да я опише в не много дълъг текст. Затова ще я разгледам в рамките на усилията на ФРБ да принудят компанията производител на мобилни устройства (и не само) — да избира лична неприкосновеност или национална сигурност. Това е изкуствено създадена дилема, която е в услуга само и единствено на службите за сигурност, обслужваща техните репресивни функции и разширяваща техните права и възможност за интервенция в личното пространство на гражданите.
В документалния филм Citizenfour за Едуард Сноудън, служителят на Националната служба за сигурност на САЩ (NSA) обяснява, че един от катализаторите, които са го “втвърдили” за решението да разкрие данните, с които разполага, за глобалните мащаби на подслушване и прихващане на лична кореспонденция и комуникация, създадени от Агенцията, е фактът, че е разбрал, че вече не е въпрос на взаимоотношения между “избрани и избиратели” (политически представители и електорат), а по-скоро вече става дума за контролиращи (управляващи) и контролирани (управлявани).
Искането на Бюрото компанията на покойния Стив Джобс да предостави backdoor достъп до телефоните, ползвайки частния случай на един-единствен терористичен акт, по своята същност е искане, което дава следните три предимства на тайните служби, във вреда на гражданите:
1. Искането заобикаля или деактивира автоматичното изтриване на информацията на мобилното устройство (телефон или таблет), независимо дали тази опция е активирана от потребителя;
2. Искането дава възможност на ФБР да тества и въвежда пароли в процесното устройство през физически порт (вход), Bluetooth, Wi-Fi или друг протокол, достъпен на устройството;
3. Искането гарантира на ФБР, че при въвеждането на паролите в процесното устройство няма да предизвика целенасочено забавяне между опитите за въвеждане на парола, каквото е предвидено в хардуера на Apple.