Медийната свобода в Турция и предисторията на „ликвидирането“ на вестник „Заман“
1804
Още от автора
Късно вечерта на 4 март, след съдебна заповед, водни оръдия и сълзотворен газ срещу събралото се пред редакцията в подкрепа на изданието множество, турското правителство наложи контрол върху една от малкото досегашни опозиционни на властта в югоизточната ни съседка медии – вестник Заман. На 6 март изданието излиза с изцяло проправителствено съдържание, без нито дума за събитията от предишните дни.
Вестникът е, или беше, най-тиражният в страната, достигайки предимно до дясноцентристки читатели, въпреки че на неговите страници редовно намират трибуна и колумнисти с леви възгледи.
Първоначално вестник Заман подкрепя управляващата Партия за справедливост и развитие, лидер на която е турският президент и бивш министър-председател Реджеп Ердоган. Но след скандала, уличаващ правителствени членове от партията в корупция, постепенно вестникът става все по-критичен към държавния глава.
Мотивите на правителството в Турция за налагането на контрол върху вестник „Заман“
Международни медии коментират, че действията на властта в Турция са мотивирани от връзките на изданието със социалното и религиозно движение Гюлен (по-популярно в югозападната ни съседка като Хизмет). Ръководеното от турския проповедник, бивш имам, писател и политически деец Мохамед Гюлен движение прокламира светския, умерения ислям, както и нуждата от образование. Чрез движението той инвестира в медии, здравни центрове, в областта на финансите и в други бизнес сектори.
Гюлен е близък на турския президент Реджеп Ердоган до момента на развитието на големия корупционен скандал в края на 2013-а година, когато ключови правителствени фигури биват разследвани за злоупотреби с власт. Тогава Ердоган обвинява Гюлен в иницииране на разследванията за корупция поради рухването на негови предишни приятелски отношения.
Понастоящем Гюлен е в списъка на най-издирваните терористи в Турция и е обвинен в ръководена на, както турското правителство го нарича, терористична организация, въпреки че няма нито едно разследване срещу него или неговото движение, свързано с налагане на идеи или интереси чрез насилие. Правителството в югоизточната ни съседка го обвинява в опити за установяване на паралелна държава в Турция. Към настоящия момент има издадена заповед от страна на турския съд за арестуването на Гюлен, като турските власти настояват за екстрадирането му от Съединените щати, където той живее понастоящем.
Налагането на медийна цензура от правителството в Турция е дългогодишна тенденция
От 2011 г. насам правителството на управляващата Партия за справедливост и развитие усилено налага ограничения по отношение на медийната свобода в страната. За целта си служи както с промени в законите, така и с налагането на административни санкции срещу медиите. Резултатите от тази тенденция се забелязват доста явно покрай екологичните протести в края на пролетта на 2013 г., прераснали в антиправителствени. Тогава много медии си налагат автоцензура при отразяването на събитията, а журналисти биват уволнявани само защото защитават принципите на своята професия. Автоцензурата
Турският журналист Явуз Байдар, който понастоящем си сътрудничи с британския вестник „Гардиън“, пояснява, че повечето медии в Турция принадлежат на влиятелни бизнесмени и холдинги. В почти всички случаи тези холдинги и бизнесмени печелят много малка част от своето богатство посредством медиите си, като големите им печалби произхождат най-вече от секторите на строителството, минната и рудната промишленост, финансите и енергетиката. Поради тази причина медийните групи в Турция обикновено си налагат сами цензура, за да предпазят по-изгодните интереси на своите собственици. Явуз Байдар твърди още, че медиите на тези бизнесмени, които все пак критикуват управлението на Партията за справедливост и развитие, често биват санкционирани, като санкции засягат и други бизнес интереси на техните собственици. Проблемите на медийната свобода в Турция в числа
Броят на вкараните в затвора журналисти в световен мащаб бележи рекорд през 2012 г. По данни на Международния комитет за защита на журналистите 232-ма са били хвърлените зад решетки от правителствата по света журналисти тогава, като най-много са били тези в Турция – общо 49. Голям брой от тях са кюрдски репортери. На второ място по вкарани в затвора журналисти през 2012 г. е Иран (46 души), а на третата позиция е Китай (32-ма души). Bianet – турска информациона агенция, която се финансира най-вече със средства от Европейската комисия чрез Европейския апарат за демокрация и човешки права, твърди, че правителството на Партията за справедливост и развитие е отговорнo за цензурирането на поне 101 сайта, 40 акаунта в Twitter и общо 178 новини. През 2015 г. Турция е поставена на 149-о място в света от общо 180 държави в индекса за медийната свобода на организацията Репортери без граници, като в резюмето за Турция са споменати както вкараните в затвора журналисти и налагането на цензура по различни способи, така и опитите на правителството да подрие влиянието на движението на „своя нов първи враг“ – Мохамед Гюлен.
____ Използвани източници: Bianet (турска информационна агенция); Committee to Protect Journalists; Encyclopedia.com; Reporters Without Borders (The 2015 World Press Freedom Index); The Guardian и други чуждестранни медии и агенции; Wikipedia.
От 2011 г. насам правителството на управляващата Партия за справедливост и развитие усилено налага ограничения по отношение на медийната свобода в страната. За целта си служи както с промени в законите, така и с налагането на административни санкции срещу медиите. Резултатите от тази тенденция се забелязват доста явно покрай екологичните протести в края на пролетта на 2013 г., прераснали в антиправителствени. Тогава много медии си налагат автоцензура при отразяването на събитията, а журналисти биват уволнявани само защото защитават принципите на своята професия. Автоцензурата
Турският журналист Явуз Байдар, който понастоящем си сътрудничи с британския вестник „Гардиън“, пояснява, че повечето медии в Турция принадлежат на влиятелни бизнесмени и холдинги. В почти всички случаи тези холдинги и бизнесмени печелят много малка част от своето богатство посредством медиите си, като големите им печалби произхождат най-вече от секторите на строителството, минната и рудната промишленост, финансите и енергетиката. Поради тази причина медийните групи в Турция обикновено си налагат сами цензура, за да предпазят по-изгодните интереси на своите собственици. Явуз Байдар твърди още, че медиите на тези бизнесмени, които все пак критикуват управлението на Партията за справедливост и развитие, често биват санкционирани, като санкции засягат и други бизнес интереси на техните собственици. Проблемите на медийната свобода в Турция в числа
Броят на вкараните в затвора журналисти в световен мащаб бележи рекорд през 2012 г. По данни на Международния комитет за защита на журналистите 232-ма са били хвърлените зад решетки от правителствата по света журналисти тогава, като най-много са били тези в Турция – общо 49. Голям брой от тях са кюрдски репортери. На второ място по вкарани в затвора журналисти през 2012 г. е Иран (46 души), а на третата позиция е Китай (32-ма души). Bianet – турска информациона агенция, която се финансира най-вече със средства от Европейската комисия чрез Европейския апарат за демокрация и човешки права, твърди, че правителството на Партията за справедливост и развитие е отговорнo за цензурирането на поне 101 сайта, 40 акаунта в Twitter и общо 178 новини. През 2015 г. Турция е поставена на 149-о място в света от общо 180 държави в индекса за медийната свобода на организацията Репортери без граници, като в резюмето за Турция са споменати както вкараните в затвора журналисти и налагането на цензура по различни способи, така и опитите на правителството да подрие влиянието на движението на „своя нов първи враг“ – Мохамед Гюлен.
____ Използвани източници: Bianet (турска информационна агенция); Committee to Protect Journalists; Encyclopedia.com; Reporters Without Borders (The 2015 World Press Freedom Index); The Guardian и други чуждестранни медии и агенции; Wikipedia.
коментара
