Животните у нас - вече студенти

Идва времето на матурите, кандидат-студентските страсти, попълването на свободните места във висшите учебни заведения… О, времена! О, нрави!

Българската образователна система е пословична със своите вечни проблеми, независимо дали става въпрос за прекомерния брой висши учебни заведения за толкова малко население или ниските учителски заплати. А и сега си имаме нов министър, който олицетворява комунистическия антикомунизъм в милото ни отечество (за справка прочети статията ми „Комунистически антикомунизъм“) и който най-вероятно ще успее най-накрая да „реформира“ системата. Въпросът е  как да реформираш нещо, което дори няма форма?! Но това е друга, безкрайно софистицирана, екзистенциална и дълга полемика.

Около българската образователна система винаги са гравитирали множество митове и факти. Те са повече от интересни. Но като че ли най-примамлива е темата за съотношението между броя на завършващите средно образование в родината ни и свободните места, предлагани от висшите учебни заведения. Да видим какво  казва статистиката за последните няколко години.

Данните, с които ще се запознаете по-надолу са взети от Националния статистически институт (за по-кратко нататък в статията  ще го наричам НСИ).

Според данните на НСИ, през 2013 година завършилите средно образование в общообразователни и професионални училища са съответно 28.9 и 27.4 хиляди ученици или общо 56.3 хиляди ученици. Броят на обявените свободни места във висшите учебни заведения у нас за 2013/2014 учебна година е 71 680, поне според данни на тогавашното образователно министерство.

Пак според  НСИ, през 2014 година завършилите средно образование в образователни и професионални училища са съответно 27.3 и 26.2 хиляди ученици или общо 53.5 хиляди ученици. Броят на свободните места във висшите учебни заведения за академичната 2014/2015 е приблизително 72 хиляди.

Най-вероятно забелязвате, че свободните места в университетите за учебната 2013/2014 година са 15 380 повече от завършващите средно образование, през учебната 2014/2015 година – приблизително 18 500 повече . Изводът е, че всеки гимназист, който не е решил да заминава в чужбина и изкара оценка 3.00 на матурата става студент в някое висше учебно заведение. И знаейки нивото на матурите, това дава добри възможности на вече и най-различни животни да станат студенти – кучета, котки, зайци. Моят домашен любимец, например – прекрасният заек Ребешко – също може да се „пребори“ с „конкуренцията“ за място в някое висше учебно заведение.

Споменах матурите. Ето каква е порочната практика. Матурите са направени за средностатистически идиоти. Ученикът се явява на тях неграмотен и некомпетентен, изкарвайки по някакви неведоми пътища заветната тройка. Това му е билетът за съответното висше учебно заведение. Той влиза да учи някаква измислена в специалност в някой измислен университет. Мама, татко, баба, дядо, чичо, леля и цялата рода се грижат за бъдещия виШист. Пращат му пари, буркани, надежди и всякакви провизии. Радват се на всяка негова оценка, различна от двойка, защото знаят, че не оценките правят специалиста такъв, а знанията. Накрая нашият младеж става некомпетентен и неграмотен виШист. Оттук започва голямото мрънкане за това как не можем да си намерим работа по специалността (то пък и една специалност), колко несправедлив е пазарът на труда и други подобно словоизлияния. Такива идиоти си създаваме и отглеждаме, не се чудете после защо живеем така.

Висшето образование в България е за всеки, а не трябва да е така. За онези, които не са достойни за него има друга работа. Стотици декари площ из цялата страна стоят необработваеми. Мотики и лопати ръждясват из дворове на баби и дядовци. А нашите мили и сополиви студентчета си живеят живота на роднинска издръжка и се мъчат да направят повече от това, което възможностите им позволяват…

Вече доста животни са студенти. Неслучайно и оградите на висшите учебни заведения у нас са толкова ниски – нека да им е по-лесно на животинчетата. И разбира се на моя заек Ребешко. Както казах по-нагоре, такива идиоти си създаваме и отглеждаме.  Цялата ни работа е такава. Не се чудете после защо живеем така.