Агресията се дължи на лошото възпитание, не на напрегнатото ежедневие (Коментар)

Още от автора

Имам една огромна молба към всички, които коментират публично актуалните събития, свързани с мутренските изпълнения на иначе обикновени хора (макар и някои от тях да имат криминални досиета или да са служители на не чак толкова обикновени наши сънародници).

Моля ви, спрете да оправдавате агресивното поведение с битовото напрежение.  Не замествайте тежката дума „агресивен“ с по-меката „изнервен“ – те не са синоними, а два съвсем различни термина, с коренно различни значения. И не търсете абстрактни причини за проявите на лошото възпитание, защото така толерирате и него, и произхождащата от него ярост.

Да, напрежението е повсеместно в системата, в която живеем. Почти няма човек, на когото ежедневно да не му излизат фойерверки от ушите. Но повечето хора не влизат в категорията „агресивни“ – не лепят шамари на съучениците и на учителите на наследниците си; не пукат гумите на съседите си и не съхраняват бухалки и палки в багажниците на колите си, понеже някой път може да им потрябват.

Агресията - физическа или вербална, се дължи на съвсем различни от сприхавостта съвкупности, една от които е лошото възпитание. Лошото възпитание на доста хора е същинският бич на обществото ни и е основният зачатък на честите пехливански прояви. А това, че човек се определя като „напрегнат“ или „изнервен“ не може да го освободи от отговорност за бабаитските му постъпки, макар и да е доста удобно като оправдание.

Ако имате склонност към агресивно поведение, не e задължително да сте напрегнат и да сте лош човек в същността си. Твърде вероятно е просто да ви липсват първите 7 години.

Ако детето ви тормози системно съучениците си в училище, причината най-вероятно не е в това, че е „дете-индиго“ или е в „трудната“ възраст пубертета, а в това, че е невъзпитано.

Човек псува, обижда другиго или го атакува физически, не защото е напрегнат, а защото е невъзпитан.

Никой не вади бухалка от багажника на колата си, понеже е изнервен, а защото не може да владее импулсите си. Или просто не знае как да постъпи в усложнена ситуация така, че тя да се развие спокойно и да отмине без излишни емоции - не е добре възпитан демек.

Предполагам, че и в Австрия – една прекрасна страна с много любезно общество, хората също катастрофират от време на време. Но там едва ли е толкова обичайно да се сбиеш при пътен инцидент. Не защото австрийците са по-малко напрегнати от нас, а защото доброто възпитание там е издигнато в култ. И когато не си възпитан, тамошното общество те отхвърля, докато тукашното изпитва страхопочитание към теб. В Австрия също така е почти изключено да се отървеш от юридическите последствия, в случай че си позволиш да раздаваш правосъдие с юмруци, което вероятно също допринася за култа към доброто поведение.

Агресията, разбира се, понякога издава лични комплекси и други, по-дълбоки душевни проблеми, коренно различни от лошото възпитание. Но при всички положения е крайно нелепо да твърдим, че антисоциалното поведение се дължи на забързаното ни ежедневие.

Бабаитлъкът, който се случва у нас ежедневно, граничи с екстремизъм. Терористите (които в същността си са проводници на екстремизма) убиват хора, за да наложат своите идеи и да постигнат собствените си цели чрез всяване на страх и насилие – същото, което правят и хората с агресивно поведение.

В този ред на мисли - и терористите ли вършат чудовищни деяния, просто защото са изнервени от напрегнатото ежедневие?