Най-голямата атракция в небето през лятото? Коя е тя разкрива физикът Пенчо Маркишки

Какво е видимо за любителите на звездите през лятото?

В звездното небе през юли и август могат да се наблюдават много обекти от различен тип. Най-голямата атракция е светлият силует на Млечния път – нашата галактика, който се вижда най-добре в безлунните нощи около началото и края на летните месеци на 2022 г. Множество звездни купове, дифузни мъглявини и няколко по-ярки галактики, са достъпни с по-добър бинокъл. За много хора топлите нощи през отпускарския сезон са почти единствената възможност в годината да зърнат звездното небе от някоя местност, отдалечена от светлините на градовете. Любителите астрономи познават стотици интересни обекти и обичат да ги наблюдават визуално или да ги фотографират, когато им се удаде възможност. За целта те използват различна техника – от бинокли и фотоапарати с нормални и широкоъгълни фотообективи, до електронно управлявани телескопи със специални астрокамери.

По кое време на нощта е най-подходящо да гледаме звездите и необходими ли са ни специални приспособления?

Всяко време от нощта предлага нещо интересно. Веднага след стъмване в западната част на небето са достъпни за наблюдение с телескоп много галактики в съзвездията Дева, Косите на Вероника, Ловджийски кучета и Голяма мечка. Също в началото на нощта с телескоп може да се види една слаба комета, означавана като C/2017 K2 (PanSTARRS). Сега тя се движи в съзвездието Змиеносец, но скоро ще навлезе в съзвездието Скорпион.

Около полунощ над южния хоризонт добре се виждат най-ярките области на Млечния път – по посока на съзвездията Стрелец, Скорпион и Щит. Млечният път се проточва високо в небето, преминавайки през т.нар. Летен триъгълник, формиран от трите бляскави звезди Вега от съзвездието Лира, Денеб от съзвездието Лебед и Алтаир от Орел. Също около полунощ над югоизточния хоризонт – в съзвездието Козирог, с невъоръжено око ясно се забелязва планетата Сатурн. За да видим пръстена на тази планета обаче ни е нужна зрителна тръба с увеличение 40 пъти или повече. По същото време право на изток, ниско над хоризонта в изгряващото съзвездие Кит, блести още по-ярък обект – планетата Юпитер. Неговите четири най-ярки Галилееви спътника са лесно забележими дори само с бинокъл. Около 2 часа след полунощ на изток вече е видим Марс – в съзвездието Овен, а около 04.20 ч. изгрява и ярката Венера като Зорница. Тогава, преди да настъпи утринната зора, тези четири планети се виждат едновременно, подредени по протежение на еклиптиката. Освен тях в края на нощта се вижда и звездният куп Плеяди, известен с народното си име „Квачката с пиленцата“. Той се открива немного високо над източния хоризонт.

На снимката: Пенчо Маркишки

Предстоят ли интересни явления до края на лятото?

Предстоят максимумите на няколко метеорни потока, между които и на популярните Персеиди. За съжаление за 2022 г. техният максимум се пада във време с пълна Луна – преди разсъмване на 13 август. Но ще има и друго удобно време за метеорни наблюдения – в нощите около 30 юли. Тогава Луната няма да създава светъл фон в небето и затова няма да затруднява наблюденията. На 30 юли е максимумът на два метеорни потока – Южни делта-Аквариди и Алфа-Каприкорниди, с няколко десетки метеора за час общо. Освен тях ще бъдат активни и вече споменатите Персеиди, както и още няколко по-слаби потока. Затова в нощите към края на юли и в началото на август ще можем да видим много метеори, разбира се – ако се намираме достатъчно далеч от светлините на градове, промишлени зони и селища.

Макар че формално ще бъде след края на лятото, не бива да забравяме и частичното слънчево затъмнение на 25 октомври, което ще може да се проследи от нашата страна в ранния следобед. На тази дата в 13:37 ч. от София ще се наблюдава максималната фаза на затъмнението, с 32% закрита площ на слънчевия диск. От Варна затъмнението ще бъде с малко по-голям процент на закриване – около 39%, в 13:43 ч.

През летния сезон дните са по-дълги, а нощите по-кратки. Кога продължителността на деня започва да намалява?

След най-дългия ден в годината – началото на астрономическото лято на 21 юни, продължителността на деня започва бавно да намалява. Например на 1 август за София денят ще трае 14 часа и 29 минути. За сравнение денят на 21 юни траеше 15 часа и 20 минути, а дните около датите на равноденствията на 20 март и 23 септември траят около 12 часа. Най-късият ден е началото на астрономическата зима – 21 декември за тази година, който ще трае за София само 9 часа и 3 минути.

От къде маите са познавали астрономията? Четете ТУК.