В галактика, отдалечена на около 450 милиона светлинни години, ярка светлина разкри вероятно черна дупка, която внезапно се събуди от съня си, за да похапне минаваща звезда. Само по себе си това не е нещо необичайно. Интересното в този случай е самоличността на въпросната черна дупка: неуловима среднотежка или черна дупка със средна маса. Това е масов диапазон, толкова рядко срещан, че отсъствието му представлява огромно предизвикателство за нашето разбиране за образуването на свръхмасивни черни дупки.
Защо това е толкова важно
Черните дупки, както най-вероятно знаете, обикновено се срещат в два различни масови режима. Има черни дупки със звездни маси, които попадат в същия масов диапазон като звездите, до около 100 слънчеви маси. Те се образуват, когато масивна звезда се превърне в супернова, оставяйки ядрото си да колабира под действието на гравитацията и да се превърне в черна дупка.
Още: Ако на Марс е имало извънземни преди 3,7 млрд. години, трябвали са им чадъри
Свръхмасивната черна дупка е с маса от милиони до милиарди пъти по-голяма от масата на Слънцето. Тези гиганти се крият в центъра на галактиките, образувайки гравитационен център. Как се образуват свръхмасивните черни дупки е голяма загадка, макар че астрономите са все по-близо до отговора.
Един възможен път е растеж от звездна маса черна дупка – но големият проблем с това е, че астрономите са открили шокиращо малко черни дупки между около 100 и 1 милион слънчеви маси. Ако черните дупки растат от звездна маса до свръхмасивни, бихте очаквали да видите Вселената осеяна с обекти, които са на половината път по този път.
Тук се появява рентгенов източник, наречен HLX-1. Този обект, разположен в недалечна галактика, е засечен да излъчва много ярки рентгенови лъчи. Той се появи в рентгенови наблюдения през 2009 г., а до 2012 г. беше 100 пъти по-ярък. До 2023 г. отново беше по-тъмен.
Още: Зомби звезда, способна да унищожи живота на Земята, се движи бързо в нашата галактика
Чудесното на светлината, излъчвана от обект, докато той бива погълнат от черна дупка, е, че тя може да ни даде информация за размера на черната дупка. Светлината, излъчвана от HLX-1, беше прекалено ярка, за да е от черна дупка със звездна маса, но не достигаше нивото на супермасивна черна дупка.
Според екип, ръководен от астронома И-Чи Чанг от Националния университет Цин Хуа в Тайван, най-доброто обяснение за наблюдаваната светлина и промените, които тя претърпя, е обект със средна маса, между около 1000 и 10 000 слънчеви маси, който се събужда и си похапва. Все още не е ясно дали става дума за еднократна закуска или за орбитираща звезда, от която черната дупка периодично отхапва.
„Сега трябва да изчакаме и да видим дали ще има многократни изблици, или имаше начало, имаше пик и сега просто ще намалява, докато изчезне“, казва астрономът Роберто Сория от Италианския национален институт по астрофизика.
Каквото и да се случи, откритието е вълнуващо и разширява знанията ни за най-гравитационно екстремните обекти във Вселената.
Изследването е публикувано в The Astrophysical Journal.
