Група астрофизици от Франция и САЩ са симулирали процесите, които биха възникнали, ако някоя друга звезда се приближи достатъчно близо до Слънцето и неговите планети. И един от сценариите предполага, че Земята ще напусне системата. Препринт на статията, която все още не е рецензирана, е публикуван в базата данни arXiv.
Авторите обясняват, че има вероятност от около 1% на милиард години друга звезда да премине на разстояние до 100 астрономически единици от Слънцето (такава единица е условно разстояние, приблизително равно на разстоянието от Слънцето до Земята). Те веднага предупреждават, че сценариите, които са получили от компютърни изчисления, като вземат предвид определени параметри на преминаването на друга звезда, са „малко вероятни, но интересни“.
Вероятността това да не доведе до смъртта на нито една планета в Слънчевата система е повече от 90%. Но има и песимистични сценарии. В един от тях например Меркурий, който е най-близо до нашата звезда, ще се сблъска със Слънцето приблизително 10 милиона години след преминаването на „скитницата“. Разглежда се и загубата на повече планети.
Струва си да се разбере, че Слънцето, чиято активност неизбежно нараства поради процеси в ядрото, след около 1 милиард години ще направи Земята твърде гореща за живот. А една преминаваща звезда може да поправи тази ситуация. Има малък шанс Земята да бъде изместена в орбита, която е по-далеч от Слънцето и следователно да не се нагрее твърде силно.
Има и напълно мрачен сценарий, при който Земята ще загине поради сблъсък с Луната или Венера или ще се премести извън Слънчевата система – в облака на Оорт или в междузвездното пространство. Друг вариант: преминаваща звезда ще „закачи“ Земята и планетата ще влезе в нейната система.
„Ние установихме този сценарий случайно и повторихме симулацията с нови параметри, за да уловим динамиката на улавяне – пишат авторите на статията. – Моделирането показа, че Земята може да бъде захваната по време на преминаването на звезда с размер 0,987 M⊙ (масата на Слънцето е 1 M⊙ – бел. ред.) с прицелен параметър 2,6 AU. при сравнително ниска скорост от 21,4 km/s Юпитер ще бъде единствената останала планета. Сатурн, Уран и Нептун ще бъдат изхвърлени от Слънчевата система, а Меркурий, Венера и Марс ще се сблъскат със Слънцето. Новата уловена орбита на Земята ще бъде по-студена от настоящата, с голяма полуос от 2,1 AU. (т.е. разстоянието до звездата ще бъде два пъти по-голямо от сегашното до Слънцето – бел. ред.).“
Улавянето на Земята от друга планета при различни условия е много по-малко вероятно. Като цяло най-вероятно е „отвличането“ на Сатурн и Уран (шестата и седмата планета от Слънцето). Този сценарий е най-малко вероятен за Меркурий и Нептун – първата и осмата планета.
