Слънцето беше признато за слънцеподобна звезда

Слънцеподобните звезди се смятат за светила от спектрални класове F, G, K, много от които са подобни на нашата звезда. Подобно на Слънцето, те могат да показват значителна активност, свързана с магнитното поле, под формата на тъмни петна или ярки факели в активни региони. Подобни образувания влияят на измененията в блясъка на звездата по време на нейното въртене, така че могат да бъдат проследени чрез анализиране на фотометрични данни от наблюдения, много от които са получени по време на търсенето на екзопланети. В резултат може да се получи представа как активността на звездите зависи от тяхната скорост на въртене, възраст или маса.

Къде е центърът на Вселената?

Астрономи под ръководството на Анхела Сантос от Португалския институт по астрофизика и космически науки са анализирали временната фотометрична променливост на звездите, наблюдавана от космическите телескопи Kepler и Gaia, и са я сравнили със слънчевата активност от фотометричните данни на апарата SoHO от 1996 до 2021 г. Учените са използвали и спектроскопски данни от обзорите LAMOST и APOGEE. Крайната извадка съдържа 41931 звезди от главната последователност F, G, K, M и 2674 субгиганта.

Учените са установили, че за всички спектрални класове звезди съществува корелация между нивото на тяхната средна активност според фотометрията и величината на вариацията на активността. По-активните или по-бързо въртящите се звезди обикновено демонстрират повече променливост на активността, отколкото по-бавно въртящите се или по-малко активните звезди.

Коя е най-голямата черна дупка във Вселената?

Що се отнася до Слънцето, изследователите установили, че при него се наблюдава аналогична корелация. Звездата се оказва едно от по-малко активните и по-малко променливи G-джуджета, наблюдавани от Kepler, но в сравнение със звезди, подобни на него, Слънцето се оказва доста обичайна слънцеподобна звезда, което противоречи на предишни изследвания.

Учените също така идентифицирали три звезди като кандидати за цикли на активност (KIC 5184732, KIC 7970740 и KIC 10644253), както и звездата HD 173701, известна още като Дорис. Това е бавно въртяща се звезда от тип G, по-активна от Слънцето, за която е потвърдено, че има 8-годишен цикъл на активност. По-рано се предполагаше, че повишената активност може да е свързана с повишена металност на звездата. Изследователите сравнили Дорис със звезди като нея и установили, че сред тези звезди има много богати на метали, което може да е потвърждение на предсказаната връзка.