Възможно е на повърхността на Венера да има движение. През 1983 г. изследователите откриват, че повърхността на планетата е осеяна със странни кръгли форми на релефа. Тези заоблени планински пояси, известни като корони, нямат познати земни аналози и остават загадъчни в продължение на десетилетия. Нов анализ показва, че мистериозните форми на релефа се формират от горещи скални потоци, които се издигат от мантията на Венера.
Някои „хора казаха, че това е геологически мъртво“, казва Анна Гюлхер, учен по Земята и планетите, от университета в Берн, Швейцария. Но през последните няколко години все повече се увеличават доказателствата в подкрепа на тектоничната активност на Утринната звезда. Новата работа показва, че „горещ материал се намира под (короните) и вероятно задвижва тектонични процеси, които не са толкова различни от това, което се случва на Земята“, казва тя.
Гюлхер и колегите ѝ симулират как кората на Венера се деформира в отговор на материала, издигащ се от лежащата под нея мантия - дебел слой между кората и ядрото на планетата. Това позволява на екипа да направи прогнози за това как ще изглеждат подземните шлейфове - плаващи капки горещ материал - и произтичащите от тях корони за инструментите на космическите апарати.
Още: Не е планета близнак: Ново изследване хвърля светлина върху ада, който представлява Венера
Снимка: НАСА
Повече за изследването
След това екипът анализира данните за топографията и гравитацията на планетата, събрани в началото на 90-те години на миналия век от космическия кораб „Магелан“ на НАСА, който беше последната мисия на агенцията до Венера. Данните за гравитацията бяха от решаващо значение. Те разкриха разлики в плътността на подземните слоеве, свързани с издигащите се отдолу потоци. Сравнявайки симулационните прогнози с наблюденията на „Магелан“, екипът успя да идентифицира шлейфовете под 52 от наблюдаваните корони.
Още: В облаците от сярна киселина на Венера може да има живот
Един от тях е свързан със субдукцията - процес, който се наблюдава на Земята, когато две тектонски плочи се сблъскват и едната се потапя под другата. Изследователите предполагат, че на Венера, която е без плочи, субдукцията може да се случва по периферията на короните. Тъй като колона от материал се издига под диск от кора, тя също така ще се издуе навън в страни и ще натисне фланговете на кората, обграждащи диска. Ако кората е сравнително здрава, тези флангове могат да се огънат надолу и да се потопят под диска, като се субдуцират през по-голямата част от съществуването на короната.
В зоните на субдукция на Земята се случват най-силните земетресения на планетата, така че ако на Венера има трусове, най-силните от тях вероятно се разтърсват в тези коронални ръбове, казва Гюлхер.
Ако пък кората е слаба, усилията на плумона могат да накарат околните флангове да се откъснат и да капят в мантията на Венера, казва Гюлхер, „като мед“. А някои корони могат да се образуват, когато издигащите се шлейфове се забият в подложната кора или някъде по-надолу, предизвиквайки набъбване на кората отгоре.
Изследването подкрепя тезата, че тектониката на Венера е активна и днес, казва той. Нещо повече, демонстрираната способност на компютърните симулации да предвиждат какво могат да наблюдават космическите апарати ще бъде от полза за бъдещи мисии на Венера като мисията VERITAS, която ще събира данни с много по-висока резолюция от тази на „Магелан“, казва Бърн.
Ако Венера е тектонично активна днес, може би в миналото е била подобна на Земята, казва Гюлхер.
