За първи път от 17 години насам в България идва правителство с ясен ангажимент да ограничава бюджетния дефицит, без да прибягва до шоково и агресивно орязване на разходите, което би навредило на икономическата активност. Това положително развитие, заедно с намерението разходите за заплати в публичния сектор постепенно да спаднат от близо 11% до под 8% от БВП в рамките на три години, стана повод за задълбочен дебат в студиото между финансовия журналист Стефан Антонов и икономиста Евгений Кънев.
ОЩЕ: Икономист обяви колко е планираният дефицит в Бюджет 2027 на кабинета "Радев"
Експертите очертаха две различни концепции за това как държавата трябва да управлява своите финанси и да отговоря на икономическите предизвикателства.
Балансиран растеж или натиск върху частния сектор?
Стефан Антонов защити подхода на правителството, подчертавайки, че най-важното е икономиката да продължи да расте, за да намалява дефицитът като дял от БВП. Той разясни, че в бюджетните планове е заложено пренасочване на средства между различни пера (около 0,6% от БВП), а въпреки номиналното увеличение на разходите се предвижда тяхното постепенно свиване спрямо размера на икономиката. Антонов посочи и мерките срещу избягването на данъци, като промените в облагането с ДДС при продажбите на новопостроени жилища, от които се очакват допълнително 120 млн. евро.
От друга страна, Евгений Кънев изрази сериозни опасения, че бюджетът прехвърля основната тежест върху частния сектор в момент на влошаваща се среда, спад в износа и отслабен инвеститорски интерес. Според него увеличението на осигурителната тежест ще засегне най-тежко изрядния бизнес и работещите в светлата икономика. Кънев критикува липсата на достатъчно структурни реформи и постави под въпрос ефекта от предвиденото общо увеличение на възнагражденията в публичния сектор с 5%.
ОЩЕ: В бюджетния план на кабинета "Радев", изпратен до ЕК липсват реформи: Критики от шеф в БНБ
Напрежението в Черно море
Експертите очертаха различни решения и относно рисковете от напрежението в Черноморския регион. Евгений Кънев определи липсата на застраховка срещу затрудненията в морския транспорт като голяма слабост на финансовата рамка. Той предложи създаването на временен държавен фонд, който да поемат част от високите застрахователни премии за корабите, за да се запази конкурентоспособността на българския износ и внос.
Стефан Антонов опонира, че именно фискалният резерв е предвиденият инструмент за реакция при непредвидени кризи, а прекалено тревожните публични послания могат допълнително да разклатят доверието на пазара.
Облагане на банковите печалби и казусът „Лукойл“
Възможността за допълнително облагане на сектори с висока рентабилност също предизвика дискусия. Антонов посочи, че еднократно прехвърляне на данъчна тежест към банките може да бъде оправдано за ограничаване на дефицита и избягване на общо вдигане на данъците, макар да призна, че част от разходите могат да бъдат прехвърлени върху клиентите чрез по-високи такси и лихви.
Кънев заяви, че държавата трябва да прилага еднакви принципи и попита защо не се обсъжда извънредно облагане за „Лукойл“, които печелят от енергийната конюнктура. В отговор Антонов предупреди, че при ниски маржове подобна мярка е трудно обосноваема и крие сериозен риск от международни арбитражни дела – включително потенциален иск за около 3% от БВП на България.
Положителните стъпки
И двамата участници видяха положителни елементи в намеренията за затягане на контрола и справяне със злоупотребите с ТЕЛК. Правителството очаква икономии в размер на 228 млн. евро от засилен контрол. Кънев определи това като една от най-позитивните мерки в бюджета, а Антонов подчерта, че борбата с измамите не бива да ощетява хората, които наистина се нуждаят от подкрепа.
Той изтъкна, че пълната дигитализация на административните процеси, както и по-доброто управление на ресурсите в здравеопазването и енергетиката, могат да спестят значителни публични средства и да ограничат възможностите за злоупотреби.
