Възторг и мъка. Такива емоции предизвиква впечатляващата история на ОУ "Христо Ботев" в село Божурица, където 11 неуморни учители поддържат искрата на знанието с цената на неимоверни усилия и труд.
За това разказа актрисата и телевизионна водеща Гергана Стоянова, която обикаля български училища, провеждайки вдъхновяващи срещи, семинари по родолюбие и мотивационни беседи с учениците.
"Ако знаете вчера къде бях... В ОУ „Христо Ботев“, Божурица. Скъса ми се сърцето. От възторг и от мъка едновременно. Тук учат 98 деца от 1 до 7 клас. Идват и от съседните села Рибен и Биволаре. Повечето са от ромски произход. Училище, за което немалко директори биха казали, че при тези условия нищо особено не може да се направи. Че няма хора, няма средства, няма възможности. Че толкова си можем. Само че преди две години, в Тръстеник, аз срещнах една жена, която очевидно не е чувала за невъзможните неща. Стефка Димитрова. Вижте я на снимката. Стихия от доброта. Усмивката ѝ направо обезоръжава безнадеждността. Има хора, които ти обясняват колко е трудно. Стефка те хваща за ръка и тръгва. След пет минути вече вървиш след нея, убеден, че всичко ще се получи. Дори не си разбрал кога си се съгласил. Стефка напуска училището в Тръстеник и идва тук, в Божурица, за да стане директор", написа Стоянова в свой емоционален пост в социалните мрежи.
"11 души, които не са се отказали от нито едно дете"
"А тук... Децата имат униформи. Но Стефка ги държи в училището. Изваждат ги за празници и специални случаи. Защото не е сигурно, че ако ги занесат вкъщи, ще ги има след седмица. В някои домове няма дори ютия. Затова учителите гладят униформите в училище. За да могат децата да застанат на празника чисти, спретнати, красиви. Прочетете пак това за униформите. А после си спомнете за какви неща понякога се караме ние, възрастните", призова актрисата.
Тя подчерта, че в учлището работят 11 педагогически специалисти, като някои преподават по 3-4 предмета, защото няма достатъчно кадри.
"И се питам: кой ще дойде в това село, за да поддържа огъня на грамотността? Кой ще избере всеки ден да се бори не само с учебния материал, но и с бедността, с предразсъдъците, с онова наследено примирение, което е по-страшно от всяка липса? Е, намерили са се единайсет души. Видях ги. Спокойни, благи, без никаква показност. Хора, които не говорят за призвание. Нямат време. Трябва да преподават математика, да проверяват диктовки, да гладят униформи и да убеждават някое дете, че утрешният ден може да бъде различен от вчерашния", коментира още Гергана Стоянова.
Според нея има нещо и страшно, и красиво в тази работа, и страшно несправедливо в това колко малко знаем за нея.
"Още с влизането в училището нещо ме стегна за гърлото. И така до края. После заминах за Долна Митрополия. Днес съм в Панагюрище и Пещера. Срещам нови деца, нови учители, нови хора. А мислено все се връщам в Божурица. Към децата. Към техните учители. Към изгладените униформи. Към Стефка. Когато си тръгвах, тя остана да маха след колата. Със същата усмивка, с която ме беше посрещнала. И тогава най-после се разплаках. Стефче, ти вероятно изобщо не подозираш какво правиш с хората. Иска ми се всички, които с такава лекота произнасят думите „българското образование“, да дойдат поне веднъж в Божурица. Да видят как изглежда то, когато няма достатъчно учители, когато децата нямат ютия вкъщи, когато трудностите са повече от възможностите. И въпреки това всяка сутрин училището отваря врати. Защото вътре има единайсет души, които не са се отказали от нито едно дете", категорична е Стоянова, която изброи имената на тези съвременни герои.
"Стефка Димитрова - директор
Силвия Димитрова -1 клас
Ваня Бориславова - 2 клас
Виолина Великова - 3 клас
ЦаринкаВасилева - 4 клас
Ралица Николова - ЦОУД 1 и 2 клас
Галя Петрова - ЦОУД- 3 и 4 клас
Милена Кръстева - математика и ИТ
Людмил Михайлов - природни науки и ФВС Виолета Спасова - история и география, музика и ИИ
Галя Иванова - БЕЛ и АЕ
Покланям ви се.
И ми се иска България да знае имената ви", написа още актрисата.
