"Бабушки" срещу украинските специални сили

Работнически град, разположен в Донецкия басейн, Мариупол преживя истински военни сцени. И въобще не е сигурно, че предложението на руския президент Владимир Путин за отлагане на референдума ще намали напрежението.

7 май, 14 часа, комисариатът в Мариупол. „Внимавайте, ще стане напечено”, предупреждава млад проруски активист и показва на телефона си снимка на мъж, проснат по лице на земята в локва кръв – един от неговите приятели, казва той, който е участвал в отпора срещу атаката на специалните сили, които бяха изпратени да превземат кметството през нощта. „Ето какво направиха с нас”, посочва той.

Вече час група гневни проруски активисти провеждат демонстрация пред комисариата, където през нощта са били задържани 15 от техните. Те искат освобождаването им, сипейки ругатни срещу въоръжените специални сили, които пазят сградата. Напрежението се покачва.

После внезапно се разнася вик „Фашистите идват”. Пристигат два камиона с няколко десетки украински военни с маски, с автомати, насочени към тълпата. И те стрелят. Викове и писъци. Уплашените хора се опитват да се предпазят както могат. Всъщност, това са предупредителни изстрели, но предизвикват адска паника. Една изпаднала в истерия жена прави нервна криза, което всява още по-голям смут. Няколко проруски демонстранти, които се осмеляват да застанат на пътя на военните, са отблъснати с удари на прикладите и с ритници.

За пет минути военните евакуират 15-те затворници и изчезват толкова бързо, колкото са дошли. Чиста и безупречна операция. Но в рамките на 10 минути настъпи истинска война в този квартал в Мариупол – работнически град с 500 хиляди жители, където сблъсъците между сепаратистите и специалните сили на Украйна са почти всекидневие.

Като предложи отлагане на референдума в Източна Украйна, дали Путин ще успее да успокои този завладян от хаоса Донбас? От гледна точка на Славянск, Донецк или Мариупол, където редица административни сгради все още са в ръцете на проруските активисти и в пълна анархия, това ще бъде трудно. Тук никой не изглежда готов на компромис с „фашистите от Киев”.

„Всъщност ситуацията вече е напълно извън контрола дори на тези, които я създадоха. Положението е неконтролируемо”, казва по телефона Сергей, проруски активист от Донецк, който е трябвало да напусне града, защото е получил смъртни заплахи.

Единственото сигурно нещо е, че украинските пратеници на Киев изглежда правят всичко възможно, за да предотвратят кръвопролитията, но не успяват да си върнат контрола. През нощта в Мариупол те успяха да евакуират кметството със сълзотворен газ. Но в първите часове на деня радетелите за независимост издигнаха отново знамето върху сградата, обградена от барикади от автомобилни гуми и бодлива тел.

Енергията на отчаянието

Сутринта се е събрала изнервена, недоволна тълпа. Тук обаче няма маскирани хора или въоръжени с Калашников командоси, които да пазят превзетите сгради, както например в Славянск или Донецк. Само местни жители, пенсионери, безработни, работници, осъдени на техническа безработица в този тежко ударен от кризата промишлен регион. Те са бедни, движени от енергията на отчаянието, убедени, че „киевската клика” ще ги смачка. Но това, което те искат, не е задължително присъединяване към Русия.

„Народът трябва да реши”

Това, което те искат, е автономия за Донецкия басейн, при всички случаи скъсване с Киев, „който смуче парите ни и се отнася с нас като с хора втора категория”.

Сред тълпата възрастните жени, които са многобройни, са буквално в изстъпление. Една от тях изведнъж започва да ридае: „Моля ви на колене, кажете истината – не искаме тези фашисти, разбирате ли? Това, което те искат, е да ни изтребят. Ние не сме терористи, не сме сепаратисти. Единственото ни престъпление е, че искаме да спрем тези нацисти. Ще дадем живота си за това, ако трябва”.

Le Nouvel observateur