Капитан Христо Папукчиев, експерт по морска сигурност, смята, че България трябва да поиска от Европейския съюз конкретен план за защита на търговското корабоплаване в Черно море и за запазване на търговията при криза. Според него планът трябва да включва ранно предупреждение и защита на корабите, достъпно застраховане срещу военен риск и ограничаване на доказаните икономически загуби.
Папукчиев представи пет конкретни предложения, които според него трябва да бъдат включени в плана. Първото е изграждането на единна система за морско наблюдение и ранно предупреждение, която да свързва съществуващите национални, европейски и натовски структури. Той подчерта необходимостта от ясно разпределение на функциите, без дублиране на дейности и размиване на отговорността. „Трябва да е ясно кой следи обстановката, кой оценява заплахата, кой предупреждава търговските кораби и кой координира реакцията“, заяви експертът.
По думите му трябва да бъде създадена и национална система за морска сигурност и защита на корабоплаването с ясно разписани правомощия и оперативни процедури. В рамките на тази реформа трябва да се оцени и необходимостта от специализирана брегова охрана с реални оперативни способности.
Още: Военен експерт: Обстановката около българския кораб в Украйна се преекспонира
Папукчиев обясни, че в момента различните институции имат отделни правомощия и отговорности, които според него затрудняват координацията. „Военният министър казва: „Ние сме дотук“. Министърът на МВР – гранична охрана, казва: „Ние сме дотам“. Морска администрация казва: „Ние сме от брега до 12-милната зона“. Всеки започва и предава топката на другия. И така, ако смятаме, че нещата ще се оправят, няма как да стане“, коментира той.
Експертът посочи, че съществуват държави, които събират информация за корабите още преди пристигането им в териториалните води или изключителната икономическа зона. Данните включват произхода и крайната дестинация на плавателния съд, товара, газенето и броя на хората на борда. Според него това може да става чрез сателитно наблюдение, транспондерите на корабите и пряка комуникация между плавателните съдове и бреговата охрана.
Второто предложение на Папукчиев е за европейско финансиране на мерки за защита на корабоплаването. Той посочи, че подкрепата трябва да обхваща наблюдението на морската и въздушната обстановка, откриването на заплахи от дронове, защитата на критичната инфраструктура и подготовката за реакция при инциденти.
Още: Русия стои зад атаките и има план: Посланикът на Великобритания обяви кой може да спре войната
Третото предложение е да бъде проучена възможността за европейски механизъм за достъпно застраховане срещу военен риск. Според него може да се обмисли схема за публични гаранции или застраховане на кораби и товари, ако военните рискове доведат до непосилни премии и липса на приемливо застрахователно покритие. Папукчиев даде за пример подобен механизъм, прилаган в Персийския залив, който според него работи и е позволил възстановяване на корабоплаването до предишните му нива.
Четвъртото предложение е за финансов механизъм, който да осигурява подкрепа при доказани икономически загуби, включително унищожени товари, прекъснати доставки и извънредни транспортни разходи. Експертът подчерта, че трябва да има ясни критерии за доказване на загубите и правила, които да предотвратяват двойното обезщетяване. Той обърна внимание и на риска от застрахователни измами. „Работата на застрахователите започва след събитието. Почва да се вади от девет кладенеца вода. Какво е станало? Как е станало? До каква степен? Какви са причините?“, коментира Папукчиев. По думите му е необходима обективна преценка на всеки случай.
Петото предложение е за план за непрекъсваемост на търговията, в който пристанищата във Варна и Бургас да бъдат включени в европейското планиране на алтернативни транспортни маршрути. Това трябва да бъде подкрепено с инвестиции в железопътните, речните и сухопътните връзки с останалата част на Европейския съюз. Папукчиев настоя и за проверка на практика дали тези алтернативни маршрути могат да функционират при необходимост. „Не просто политическа декларация, а конкретен план за действие с определени приоритети, отговорните институции, срокове и финансиране“, заяви той за очакванията си към Европейската комисия.
Още: Ударите по корабите в Черно море са добре премерени: Анализ на експерт за прекия военен отговор
Според него държавата трябва да осигурява наблюдението, предупреждението и координацията в рамките на правомощията си, застрахователите да прилагат договореното покритие, а европейската финансова подкрепа да бъде разработена по ясни правила. „Не можем да премахнем всички рискове, но можем да намалим опасността и да ограничим последиците“, каза експертът. По думите му, ако Европейският съюз определя Черно море като стратегически район, трябва да осигури практически механизми за защита на корабоплаването и продължаване на търговията.
В разговора беше коментирана и информация, разпространена от списание „Форбс“, според която след ударите по два кораба били отказани още пет-шест плавателни съда, които е трябвало да бъдат натоварени в пристанището на Бургас. Папукчиев изрази съмнение в достоверността на твърдението, като посочи, че би го приел по-сериозно, ако информацията идваше от установени превозвачи и оператори на зърнени продукти с офиси в района на пристанището.
На въпрос как държавните институции са реагирали след ударите по четирите кораба в Черно море, експертът заяви, че според него действията им са били по-скоро постфактум. Той посочи, че всяка държава трябва да прави анализ на спасителните операции независимо от резултата, за да извлича поуки и да подобрява действията си при бъдещи инциденти.
Още: Румъния: Черно море в момента е едно от най-рисковите места за моряците
По отношение на предположенията за произхода на дроновете Папукчиев заяви, че мотивите да се допусне руска връзка може да изглеждат ясни, но това не е достатъчно за установяване на отговорността. „Ако започнем да съдим по приемливи твърдения, то това ще бъде краят на политиката и краят на правото“, коментира той.
Според експерта трябва да бъдат открити материални доказателства за случилото се. „Достатъчно е да се намерят някакви остатъци. Има какво да се намери. На мястото на престъплението винаги остават следи, даже и при военните престъпления“, заяви капитан Папукчиев.
