Руският военно-промишлен комплекс изглежда почва все по-устойчиво да се премества в Китай, въпреки опасенията за индустриален шпионаж. Доклад на американския изследователски център C4ADS, посветен на военно-техническото сътрудничество между Русия и Китай, дава пример с руския производител на микроелектроника Element, който доставя продукти на руски отбранителни компании, и е под санкции на САЩ от 2022 година. Element сглобява чипове в Китай от 2024 година, регистрирала е поне четири дъщерни дружества в Китай и търси учители по китайски език за своите служители.
"СтанкоМашСтрой" също обяви планове за преместване на част от производството си в Китай през 2023 г. Компанията планира да стартира производство на металообработващи машини съвместно с китайската Baoji Machine Tool Group. В доклада на C4ADS няма потвърждение за стартиране на производството, но е установено, че собственикът на "СтанкоМашСтрой" Олег Кочетков е регистрирал компания в Китай, наречена Shaanxi Stermasi Technology. Руската компания е под санкции на САЩ от 2023 г. Сред клиентите ѝ са компании от отбранителната промишленост.
Икономическият и технологичен потенциал на Китай защитава подобни партньорства от западните санкции. Китай не одобрява, нито участва официално в западните санкции и контрол върху износа, насочени срещу руската военна индустриална база. Тази договореност позволява на Китай и Русия да модернизират военното си производство въпреки западните ограничения и двете страни да поддържат напредък в намаляването на технологичните предимства, с които се ползват американските и европейските военни.
Още: Зеленски обяви началото на специални операции срещу руската военна промишленост
Посочва се и руската частна отбранителна компания ТСК Вектор, която внася готови системи за борба с дронове от Китай. Тя предложи разработване на системи за борба с дронове за руските въоръжени сили в партньорство с консорциум от китайски компании. ТСК Вектор е под санкции от 2024 г. и сътрудничеството с китайски компании би позволило на Русия да задоволи спешната си нужда от възможности за борба с дронове в бойни ситуации. В същото време в доклада се отбелязва колко полезно е това за Китай, който би могъл да се поучи от опита от използването на своите системи за борба с дронове в реални бойни условия и да ги подобри с оглед на потенциален военен конфликт в Тайван.
Изследователите обаче подчертават, че отношенията между Русия и Китай не са симетрични.
"Западните санкции срещу Русия подтикнаха руските фирми да приемат условия, които подкопават пазарните им позиции. Москва, от своя страна, остава предпазлива по отношение на кражба на интелектуална собственост и технологичен шпионаж, докато Пекин подкрепя производството на руската отбранителна промишленост само когато то служи на интересите на Китай", пише в доклада. В него се отбелязва, че нуждата на Пекин от достъп до американските и други западни пазари, капитал и технологии в крайна сметка надвишава нуждата му от Москва, а руските държавни служби за сигурност "са напрегнати" поради опасения, че Китай може да използва партньорството си с Русия, за да придобие още повече военни технологии и/или да наеме руски военни учени.
Още: Оценки: Украйна е загубена без помощ от САЩ. Проблеми в Русия с военното производство (ВИДЕО)
