Промяната в политиката на САЩ поставя европейските съюзници пред въпрос, който десетилетия наред изглеждаше немислим: могат ли да разчитат на Вашингтон, ако Русия ги заплаши с ядрено оръжие? Според анализ на престижното геополитическо списание Foreign Affairs решението не е всяка държава да създава собствен ядрен арсенал, а да се постигне ново споразумение между Съединените щати и Европа, в което европейските страни да имат по-голяма роля в ядреното възпиране.
Европейските съюзници на САЩ все по-сериозно поставят под съмнение надеждността на американските гаранции за сигурност при Доналд Тръмп. Досега Вашингтон беше основата на отбраната на НАТО, включително чрез обещанието, че при необходимост би използвал и ядрени оръжия, за да защити съюзниците си. Днес обаче в европейските страни се обсъжда не само как континентът да укрепи конвенционалните си въоръжени сили, но и какво би станало, ако американската ядрена защита вече не изглежда убедителна.
Още: "Русия оказва нарастващ натиск": Никушор Дан отговори ще задейства ли Румъния чл. 4 от НАТО
Старият ядрен компромис се разпада
Дилемата не е нова. През 50-те и 60-те години на миналия век европейските членки на НАТО също се тревожат дали САЩ биха използвали ядрени оръжия срещу СССР, ако това би изложило американската територия на ответен удар. Съветският съюз вече е разполагал с ракети, способни да достигнат Съединените щати, а европейските съюзници се питат в онзи момент дали Вашингтон би рискувал собствените си градове, за да защити например Берлин.
Тогава спорът е разрешен чрез компромис - повечето европейски държави се отказват от разработването на собствени ядрени оръжия, а в замяна получават по-голямо участие в обсъждането на американската ядрена стратегия. Създаването на Групата за ядрено планиране на НАТО дава на съюзниците механизъм да участват в консултациите и да влияят върху начина, по който се планира ядреното възпиране.
Така се оформя модел, който съчетава американския ядрен потенциал, европейското участие в консултациите и ограничаването на разпространението на ядрени оръжия. Франция избира различен път и развива собствен независим ядрен арсенал. Великобритания също е ядрена сила, но обвързва своя арсенал с НАТО и участва в съюзническите механизми.
Именно този компромис е осигурявал десетилетия наред не само възпиране срещу потенциален противник, но и увереност на европейските държави, че не са оставени сами да се справят с ядрената заплаха. Сега тази увереност отслабва.
Снимка: Getty Images
Още: НАТО значително превъзхожда Русия във военно отношение: Главнокомандващият
Три възможни пътя пред Европа за ядрените оръжия
В анализа си авторът Иво Даалдер - бивш постоянен представител на САЩ в НАТО - очертава три основни варианта за реакция на променената американска политика. Нито един от тях обаче не решава напълно проблема.
Първият е запазване на американския ядрен чадър, но при ново разпределение на отговорностите. Вашингтон настоява Европа да поеме водещата роля в конвенционалната отбрана, докато САЩ продължават да осигуряват ядрена защита. Обсъжда се и възможността за разширяване на споразуменията за разполагане и споделяне на американски ядрени оръжия с други съюзници, включително Полша. Слабостта на този подход е, че той не възстановява доверието. Допълнителните оръжия и военни способности не могат сами по себе си да убедят европейските държави, че американските гаранции ще бъдат изпълнени независимо от политическите разногласия между съюзниците.
Вторият вариант е европейските държави да разработят собствени ядрени оръжия. Подобни идеи вече се обсъждат в Полша, Швеция и Германия. Полският премиер Доналд Туск публично поставя въпроса за собствен ядрен арсенал, а в Берлин също се появяват гласове в подкрепа на подобна възможност. Такъв подход обаче крие сериозни рискове. Разработването на независим ядрен потенциал би отнело години, би поставило под натиск международния режим за неразпространение на ядрените оръжия и може да предизвика нова надпревара във въоръжаването. Вместо да направи Европа по-сигурна, подобно развитие може да отслаби единството на НАТО и да създаде нови източници на нестабилност.
Още: За да демонстрира сила в Черно море: България е поискала от НАТО усилване на способности
Третият вариант е Франция да разшири ролята на своя ядрен арсенал в защитата на европейските си партньори. През март 2026 г. френският президент Еманюел Макрон предложи инициатива за т.нар. „превантивно възпиране“. Тя включва участие на съюзници в ядрени учения, временно разполагане на френски самолети, способни да носят ядрено оръжие, на територията на партньорски държави и по-задълбочени консултации по френската ядрена стратегия. Твърди се, че 10 европейски държави вече са се присъединили към инициативата чрез двустранни групи за обсъждане на ядрените въпроси.
Това е значителна промяна във френския подход, тъй като Париж по-ясно свързва собствените си жизненоважни интереси със сигурността на останалата част от Европа. Но Франция продължава да запазва пълна независимост при вземането на решения за използване на ядрено оръжие. Тя не предлага съвместно управление на арсенала или безусловна ядрена гаранция в строгия смисъл на думата. Затова френската инициатива може да засили възпирането, но не е достатъчна, за да замени изцяло американската роля, смята Иво Даалдер.
Предложението: ново споразумение със силно европейско участие
Вместо да се избира само един от тези три варианта, бившият посланик на САЩ в НАТО предлага нов ядрен компромис между Щатите и Европа. Той трябва да запази трансатлантическата връзка, но да даде на европейските съюзници по-голяма отговорност и по-реално участие в ядрената стратегия на НАТО.
Първата част от предложението е модернизация на ядрените способности. Според анализа САЩ трябва да заменят сегашните гравитационни бомби B-61 с ракети, които могат да бъдат изстрелвани от разстояние и да достигат цели дълбоко в руска територия, без самолетите да навлизат в най-защитените зони. Паралелно с това европейските държави биха могли да финансират разработването на далекобойна ракетна система с ядрена бойна глава, създадена съвместно от Франция и Великобритания. Такава система би могла да се носи от самолети на съюзници, които нямат собствени ядрени оръжия.
Снимка: Getty Images
Авторът предлага и разширяване на географския обхват на ядреното възпиране в рамките на НАТО, така че повече европейски държави да участват в съюзническата мисия. Това обаче не означава, че неядрените членки ще получат право да разработват или притежават ядрени бойни глави.
Втората част е политическа - Франция трябва да се включи в Групата за ядрено планиране на НАТО. Това не би поставило френските ядрени сили автоматично под командването на Алианса, но би позволило на останалите съюзници да разбират по-добре френската стратегия, а на Париж - да отчита по-ясно нуждите на европейските партньори.
Предвижда се също европейските членки на групата да провеждат редовни консултации помежду си и без участието на САЩ. Така Европа би могла да развие по-самостоятелна позиция в рамките на НАТО, без да се отказва от общия съюзнически механизъм.
Третият елемент е промяна в доктрината и начина на вземане на решения. Авторът подчертава, че окончателното решение за използване на ядрени оръжия трябва да остане в ръцете на ядрените държави - САЩ, Великобритания и Франция. Само че европейските съюзници трябва да имат по-голямо влияние върху разработването на стратегията, която определя кога и как ядреното възпиране се използва за защита на НАТО.
Трудни отстъпки и за Вашингтон, и за Париж
Подобна промяна няма да бъде лесна. САЩ ще трябва да приемат, че вече няма да определят еднолично ядрената политика и стратегия на НАТО. Франция ще трябва да се съгласи на по-тясна интеграция в съюзническите структури, без непременно да се отказва от независимостта на своя ядрен арсенал. Великобритания ще трябва да разшири сътрудничеството си с Франция и да участва в разработването на нова ядрена система.
Неядрените европейски държави пък ще трябва да финансират част от новите ракетни системи, самолетите и необходимата инфраструктура за разширяване на ядрената мисия. В замяна те ще трябва да потвърдят ангажимента си да не придобиват собствени ядрени оръжия.
Още: Ново 20: България все пак ще участва в антидрон инициативата на НАТО
Това е същината на предлагания компромис - Европа да поеме по-голяма част от тежестта на възпирането, но да не преминава към национална ядрена надпревара. Целта е да се създаде по-убедителна обща защита, при която европейските съюзници участват по-съществено в планирането, а решенията остават в ръцете на държавите, които притежават ядрени оръжия.
Между американското оттегляне и риска от разпространение
Основното предупреждение в анализа на бившия посланик на САЩ в НАТО е, че Европа не може просто да се върне към досегашното положение. Според него промените в американската политика и заплахите от Русия вече правят стария модел неустойчив. Ако европейските държави не намерят начин да възстановят доверието в съюзническото възпиране, натискът за придобиване на собствени ядрени оръжия вероятно ще се засилва.
Това би имало последици далеч отвъд Европа. Ако държави, които десетилетия наред са разчитали на американски гаранции, започнат да разработват собствено ядрено оръжие, други съюзници на САЩ - включително в Азия - могат да последват примера им. Така опитът за повишаване на сигурността на отделни страни може да доведе до по-широко разпространение на ядрени оръжия и до нова нестабилност.
Изводът на Foreign Affairs е, че Европа има нужда от ново споразумение със САЩ, а не от пълно откъсване от американската защита или от прибързано изграждане на множество национални ядрени арсенали. Такъв компромис би изисквал сериозни отстъпки от Вашингтон, Париж и Лондон, както и значителни финансови ангажименти от останалите съюзници.
Това все пак е по-малко опасният път. Сигурността на Европа и САЩ остава взаимно обвързана, дори когато политическото ръководство във Вашингтон поставя тази идея под съмнение. Ако Европа бъде оставена сама и ядрените оръжия започнат да се разпространяват от една държава в друга, резултатът няма да бъде по-сигурен континент, а по-опасен свят.
