Дания е силно обезпокоена от намеренията на САЩ относно Гренландия. Това бе така още преди американският президент Доналд Тръмп да нареди операцията си във Венецуела през уикенда, а оттогава тревогите на датчаните само се усилиха и с основание.
Всъщност проблемът и на Дания, и на цяла Европа е един и същ - в света, който активно оформя Тръмп, в който правото е на по-силния, датчаните и европейците като цяло имат малко карти, пише колумнистът на Bloomberg Марк Чемпиън.
Проблемът на Европа
Европейските страни изградиха цялата си икономическа и отбранителна архитектура около реда, основан на правила и съюзи, който САЩ създадоха за своите партньори след Втората световна война. И сега Европа е твърде зависима от американските оръжия, за да се противопостави на унищожаването на този ред от Тръмп - с активната помощ на Владимир Путин.
Още: Седем европейски държави отхвърлиха претенциите на Тръмп над Гренландия
Датският премиер Мете Фредериксен се опитва да противодейства на претенциите на Тръмп към острова, като посочва, че САЩ нямат право съгласно международното право да завземат датска територия, че двете страни са близки съюзници, че за Тръмп не е необходимо да притежава острова, за да гарантира американската сигурност, и че подобен ход би бил в противоречие с демократичната воля на жителите на Гренландия. Всичко това е вярно, посочва Марк Чемпиън, но проблемът е, че Тръмп ясно показа с действията си във Венецуела, че не се интересува от нито един от тези аргументи.
Мислете за Гренландия, сещайте се за Крим
Освен това, отбелязва колумнистът, ситуацията с Гренландия наподобява много повече това, което се случи с Крим през 2014 г., затова е по-подходящо да се правят паралели с Украйна, а не с Венецуела.
Още: Планът на Тръмп за Гренландия: Подклаждане на сепаратизъм, за да я измъкне от Дания
Крим е полуостровът, който Путин отне от Украйна преди 11 години без официално да обяви война и като изтъкна всевъзможни други причини, но не и истинските. А истинските причини бяха: първо, желанието да се разпростре руската власт в регион, който Москва смята за своя легитимна сфера на влияние, и второ, да се контролират ресурсите, включително нефтените и газови находища в териториалните води на Крим.
Подобно на Путин тогава, сега Тръмп привежда също толкова подвеждащи обяснения за действията си, твърдейки, че се е намесил във Венецуела заради участието на Мадуро в трафика на наркотици (въпреки че Венецуела играе второстепенна роля в този бизнес), както и че трябва да притежава Гренландия от съображения за националната сигурност на САЩ.
Ако последното беше вярно, той отдавна щеше да е увеличил броя на американските войски на острова от сегашния символичен контингент от 150-200 души. Дания, която е съюзник на САЩ в НАТО, няма възражения американските сили на острова да бъдат увеличени. Само че в действителност Тръмп ни най-малко не се интересува от съюзи нито пък националната сигурност на САЩ му е основната цел в Гренландия.
Подобно на Путин в Крим Тръмп се интересува от ресурсите - и във Венецуела, и в Гренландия, както и от това САЩ да възстановят изключителната си сфера на влияние в западното полукълбо.
Снимка: Getty Images
Още: Белият дом: Гренландия доброволно трябва да стане част от САЩ. Откъде накъде Дания има претенции?
Гренландия разполага със значителни запаси от редкоземни метали; в териториалните й води има нефт и газ, както и още повече ресурси в обширната арктическа зона, към която Дания е подала претенции пред Комисията на ООН за границите на континенталния шелф, включително Северния полюс.
Методите, които Тръмп ще използва в Гренландия
Колкото до това какви методи е готов да използва Тръмп, за да получи така желаната Гренландия, вероятно на този етап дори и той не е наясно още. Също както изпращането на специалните части за залавянето на Николас Мадуро не беше първата му опция във Венецуела, където той първоначално се опита да осигури оттеглянето на венецуелския диктатор чрез преговори и едва когато това не сработи, пристъпи към операцията от уикенда.
Най-вероятно в Гренландия Тръмп ще използва комбинация от сила, пари, политически натиск и дезинформация. Белият дом би могъл да плати на всеки жител на Гренландия до един милион долара, за да гласува за присъединяване към САЩ. Според Марк Чемпиън обаче най-вероятно на САЩ няма да се наложи да прави дори такива разходи, защото Дания няма военния или икономическия капацитет, за да се конкурира със Съединените щати. Копенхаген, също както и останалата част от Европа, е уязвим от потенциален американски натиск върху търговията и от подкрепата на САЩ за Украйна, която означава подкрепа за сигурността на цяла Европа. Точно затова конфронтацията с Вашингтон би била неприемливо скъпа.
Още: Тръмп: Заемаме се с Гренландия след 2 месеца. Гренландия: Стига фантазии
Европа е толкова уязвима именно защото остава много по-зависима от стария световен ред, отколкото голяма част от останалия свят. Небалансираните търговски споразумения, манипулациите около Украйна и сега заплахите на Тръмп да завземе Гренландия са само тест, който потвърждава това.
Ще се справи ли ЕС?
За щастие за момента новият световен "ред" все още не съществува – тепърва се правят опити за неговото формиране с тези действия на Тръмп и Путин. Но Европа трябва да се подготвя. Ще може ли Европейският съюз – като въплъщение на международен ред, основан на правила – да се превъоръжи и да поддържа достатъчно единство, за да оцелее в разпознаваема форма? На този въпрос в момента все още няма отговор - войната в Украйна продължава, а опитът на Тръмп да наложи нова "доктрина Донроу" в задния двор на Америка все още не е кристализирал в нов международен ред. Но всички тези въпроси – и много други – вече са излезли на преден план в световната политика и Европа трябва да действа, заключва авторът.
Междувременно европейските лидери публикуваха съвместно изявление относно Гренландия. Президентите и министър-председателите на Франция, Германия, Италия, Полша, Испания, Обединеното кралство и Дания заявиха, че Гренландия принадлежи на своя народ и че всички въпроси, свързани с региона, могат да бъдат решени само от Дания и самата Гренландия.
Те отделно подчертаха, че Арктика е ключова зона за сигурност за Европа и НАТО. Кралство Дания, включително Гренландия, остава част от НАТО. Лидерите казаха, че сигурността в Арктика трябва да бъде гарантирана колективно, в рамките на НАТО и с участието на Съединените щати, в строго съответствие с принципите на Устава на ООН - суверенитет, териториална цялост и неприкосновеност на границите.
