Гренландия, която се озова в мерника на американския президент Доналд Тръмп, е най-големият остров в света с население от едва 56 000 души, припомня в редакционна статия турското издание Medya Günlü.
Географски Гренландия е част от Северноамериканския континент, но политически е автономен регион в рамките на Кралство Дания. Автономията е предоставена след референдум през 2008 г. Гренландският е официалният език, като Дания запазва последната дума по въпросите на отбраната, външната политика и сигурността. По-голямата част от населението са инуити. Островът, със столица Нуук, е останал изолиран през по-голямата част от историята си, тъй като приблизително 80% от повърхността му е покрита от ледници.
Въпреки това климатичните промени, глобалните борби за влияние и търсенето на нови природни ресурси изведоха Гренландия в центъра на световната политика през последните години. Още: Стрелба без заповед и без командирите да знаят: Какво се крие зад датската военна директива
Гренландия е разположена на стратегически кръстопът между Северния ледовит и Атлантическия океан, свързвайки Съединените щати, Европа и Русия. Тя има ключово военно значение за американските системи за ранно предупреждение и радарно наблюдение и служи като геостратегически буфер срещу развиващите се арктически военни способности, ракетни системи и подводен флот на Русия.
Съединените щати поддържат военно присъствие в Гренландия още от времето на Студената война. Космическата база Питуфик е критичен елемент от американската система за ранно предупреждение за балистични ракети.
Гренландия разполага с изключително ценни подземни ресурси, които към момента са до голяма степен неразработени, сред които:
– редкоземни елементи (ключови за електрическите превозни средства, отбранителната индустрия и полупроводниците); Още: Планът на европейците отвътре: Как да спасят Гренландия от Доналд Тръмп?
– уран;
– нефт и природен газ;
– минерали като желязо, цинк и злато.
С топенето на ледниците тези ресурси стават все по-достъпни, което превръща Гренландия в стратегическа цел, най-вече за Съединените щати и Китай. Още: Дори деветокласник знае, че това е глупаво: Републиканци в САЩ са против военни действия срещу Гренландия
Топенето на арктическия лед отваря и по-кратки, по-рентабилни морски търговски маршрути, като Гренландия се намира в центъра на тези нови пътища. Това може пряко да повлияе върху световния търговски баланс, морската сигурност и транспорта на енергийни ресурси.
Когато Тръмп, като президент, открито заяви желанието си да купи Гренландия през 2019 г., международната общност първоначално възприе това като "шега" или "странна провокация". Впоследствие темата прерасна в сериозна дипломатическа криза. Още: "Ако Русия или Китай изстрелят ядрена ракета...": Джей Ди Ванс атакува Европа за Гренландия (ВИДЕО)
Наблюдателите посочват три основни причини за инициативата на Тръмп:
1. Сдържане на Китай
Администрацията на Тръмп беше обезпокоена от засилващите се китайски инвестиции в Арктика и интереса на Пекин към минни проекти в Гренландия. За САЩ островът представлява ключово геополитическо пространство за ограничаване на нарастващото китайско влияние в региона.
2. Военна сигурност
По време на първия мандат на Тръмп американската отбранителна стратегия се фокусираше върху конкуренцията между великите сили, включително Китай и Русия. В този контекст Гренландия се разглеждаше като важен елемент за противоракетната отбрана, космическото наблюдение и контрола върху военната активност в Арктика. Още: Ако САЩ нахлуят в Гренландия, Дания първо ще стреля, после ще пита
3. Енергийна политика
Подходът "Америка на първо място" целеше да намали зависимостта на Съединените щати от външни източници на критични суровини. В този смисъл Гренландия се възприемаше като дългосрочен стратегически резерв.
Изявленията на Тръмп бяха остро критикувани както от Дания, така и от Гренландия. Датският премиер Мете Фредериксен определи идеята като "абсурдна", а гренландските власти подчертаха, че островът не е за продажба и има право на самоопределение. Напрежението ескалира дотам, че Тръмп отмени официалното си посещение в Дания. Още: САЩ: Винаги сме имали намерение да купим Гренландия, но военната опция остава на масата (ВИДЕО)
Карта, нарисувана преди 497 години
Присъства ли Гренландия на световноизвестната карта на турския адмирал Пири Рейс? Картата от 1513 г. включва Европа, Африка и Америка, като някои региони са представени непропорционално, а други – изненадващо точно. Гренландия обаче не фигурира върху нея, пише Medya Günlü.
Съществува и втора карта на Пири Рейс от 1528 г., от която е оцелял само фрагмент, съхраняван днес в двореца Топкапъ в Истанбул. Той изобразява Северния Атлантик, Централна Америка, Флорида и наскоро откритите брегове на Северна Америка. И на тази карта обаче липсва наименование като Гренландия.
Пири Рейс не е изобразил острова с ясните му географски очертания или в днешното му положение. Възможно е, под влияние на португалската картографска традиция, той да е свързал земята, показана в северната част на картата, с концепцията за Terra Incognita (непозната земя), често срещана в европейските карти от онова време.
Историкът проф. Севим Текели в свое изследване твърди, че оцелелият фрагмент от втората карта на Пири Рейс започва с Гренландия и включва и новооткритите територии на Северна и Централна Америка. Още: Журналист: Северният ледовит океан става все по-важен за сигурността и на Европа, и на Америка
Превод: Ганчо Каменарски
