Дефицитът на сектор "Държавно управление" в България през 2025 г. е достигнал 4% от брутния вътрешен продукт (БВП). Това е с 0,5 процентни пункта над предварителната оценка от април 2026 г., показват публикуваните днес данни на Евростат, съобщиха от Министерството на финансите (МФ).
По-рано през деня Националният статистически институт (НСИ) също коригира нагоре данните за бюджетния дефицит за миналата година до 4% от БВП. Така показателят надхвърля европейския референтен праг от 3% от БВП. България се присъедини към еврозоната през 2026 г. при управлението на кабинета "Желязков", като за изпълнението на критериите за членство бяха използвани данните за 2024 г.
Размерът на дефицита за 2025 г. предизвика продължителен задочен спор между ГЕРБ-СДС и управляващите от "Прогресивна България". Още: "Няма пилот в самолета": ДБ за бюджета и с идея за компенсации за горивата (ВИДЕО)
МФ: Заварихме сериозни фискални дисбаланси
Според Министерството на финансите по-високият дефицит се дължи на сериозни фискални дисбаланси и неотчетени разходи в баланса на Агенция "Пътна инфраструктура". По твърдения на ведомството тези проблеми са били заварени от настоящото правителство при встъпването му в длъжност през май 2026 г.
От министерството посочват, че процедурата при прекомерен дефицит срещу България е следствие от състоянието на публичните финанси и повдига въпроси за управлението им през предходните години.
Според МФ още през 2025 г. са се проявили признаци на нарастващ натиск върху публичните разходи. Сред основните фактори са увеличението на възнагражденията в бюджетната сфера, социалните плащания и публичните инвестиции. От ведомството смятат, че не са били предприети достатъчни мерки за компенсиране на този натиск и за запазване на дефицита в рамките на европейските фискални правила. Още: Дали бюджетът за 2027 г. ще е читав? Първи знаци (ВИДЕО)
Рекорден нов дълг от 9,6 млрд. евро
Финансовото министерство поставя въпроса дали рисковете са били адекватно отчетени при изготвянето на бюджетните прогнози за периода 2025-2028 г. и дали поетите разходни ангажименти са били съобразени с устойчивите приходи.
През 2025 г. България е поела и нов държавен дълг в рекорден размер от 9,6 млрд. евро, посочват от ведомството.
Според МФ натрупаните дисбаланси се отразяват и върху бюджетите за следващите години. По-неблагоприятната изходна позиция ограничава възможностите за гъвкаво разпределение на публичните средства и увеличава необходимостта от мерки за овладяване на дефицита. Още: Ще стигне ли дефицитът 5,7%? Управляващи и опозиция в остър спор
От министерството предупреждават, че разминаването между действителното състояние на публичните финанси и предварителните оценки има последствия и след края на съответната бюджетна година. То се отразява върху планирането и изпълнението на следващите бюджети.
Предстоят мерки за овладяване на дефицита
Отклонението от фискалните ангажименти, заложени във Фискално-структурния план на България за периода 2025-2028 г., налага анализ на бюджетното управление през тези години, смятат от МФ.
Сред въпросите, които трябва да бъдат изяснени, са дали прогнозите са отразявали реалните рискове, дали разходните ангажименти са били устойчиви и дали навреме са предприети действия за ограничаване на дефицита. Още: Данъчните промени и мерките срещу скъпите горива – ще проработят ли? Говори Адриан Николов (ВИДЕО)
Според финансовото министерство правителството на "Прогресивна България" трябва да предприеме мерки и реформи за преодоляване на наследените фискални дисбаланси. От ведомството посочват, че това изисква реалистично бюджетно планиране, финансова дисциплина, прозрачност и ограничаване на разходите, включително чрез непопулярни решения, за да бъде възстановена дългосрочната устойчивост на публичните финанси.
