Археолози откриха най-древния пиърсинг

Преди няколко години в югоизточната част на Турция, в Бончуклу Тарла, археолозите открили храм, който според различни оценки е или съвременник на мегалитния паметник Гьобекли тепе, или дори малко по-древен от него. В близост до храма се намирали няколко гроба. Тяхната възраст е приблизително еднаква – около 11 хиляди години.

Някои погребения били повредени от природата или иманяри, но има и недокоснати гробове. Археолозите открили в тях доста голям брой накити. По начина, по който били разположени спрямо човешките останки, може да се съди какви точно са били тези украшения – мъниста, гривни, обеци.

ОЩЕ: Археолози откриха следи от плуг на 7000 години в Швейцария

В Ранния неолит хората носели украшения приблизително така, както и днес. Boncuklu Tarla Excavation Archive

Все още накитите от погребенията на Бончуклу Тарла не са проучени в детайли. Авторите на нова работа, публикувана в списание Antiquity, обърнали внимание на 100 образеца от тази колекция.

Според учените тези предмети се различават от други, тъй като включват пробиване на човешка тъкан – с други думи това са накити за пиърсинг. Авторите на изследването разделили находките на две групи. В първата се оказали тези, които най-вероятно са били носени на ушите. Във втората – лабрети, които се носели на долната или горната устна.

В гробовете тези накити се намирали близо до ушите и брадичките – тоест там, където първоначално са били на погребаните хора. Те са направени са предимно от варовик, обсидиан или речни камъчета.

Обеците за ушите имат извита форма и доста остър край. Авторите на изследването смятат, че те са били носени не само на ушните миди, но и са пробивани и хрущялите. На устната (най-вероятно долната устна) се носели накити, подобни на съвременните лабрети.

Предположенията на учените за пиърсинг на ушите не могат да бъдат проверени, тъй като ушите отдавна са се разградили. Но тяхната хипотеза за носенето на лабрети на долната устна се потвърждава от наличието на характерно износване на предните зъби на долните челюсти на покойните.

Изучаването на останките показало, че пиърсинг е правен както на мъже, така и на жени, но винаги възрастни. В детски гробове не са открити подобни предмети. Изследователите отбелязват, че накити, непредназначени за пиърсинг (мъниста, гривни и висулки) са откривани с еднаква честота в гробовете както на възрастни, така и на деца.

Изследователите предполагат, че пиърсингът на ушите и устните е свързан с някакъв ритуал на посвещение. Но тъй като лабрети и обеци не са открити във всички „възрастни“ погребения, може би това посвещение засяга само определени социални или професионални (например жреци) слоеве. Това предполага, че пиърсингът е служил не само за естетически цели, но е имал и социално значение.

ОЩЕ: Хляб на 8000 години откриха в Чаталхьоюк

Boncuklu Tarla Excavation Archive

Историята на пиърсинга е доста сложна. Пробивани са меките тъкани на човешкото тяло, които не се разлагат само при определени, доста редки условия: блато, ледник, мумифициране. Но дори и тогава те не се съхраняват повече от няколко хиляди години.

Основно за пиърсинг при нашите предци научаваме от етнографи, изучаващи съвременните народи, за които определени изменения по тялото са културна традиция. Досега най-ранният известен случай на носене на лабрет е на шест хиляди години. Такава находка е открита в погребението на млада възрастна жена в къснонеолитния обект Тел Саби Абиад (съвременна Сирия).

Лабрет от планински кристал бил открит пред долната челюст на жена. Износването на долните резци показва продължителна употреба на лабрети за продължителен период от живота на тази жена, вероятно от късните ѝ тийнейджърски години до нейната смърт.

Авторите не казват директно, че са изследвали най-стария известен до момента случай на пиърсинг. Но отбелязват, че самият храм в Бончуклу Тарла е открит не толкова отдавна. Възможно е други също толкова древни храмове и некрополи в Западна Азия все още да не са разкопани.

Според изследователите е необходима пълна каталогизация на раннонеолитните накити, като се вземат предвид заключенията, до които са стигнали. Това ще помогне да се картографира разпространението на такава традиция и да се разбере по-добре устройството на ранните неолитни общества.