Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

До 2100 г. Хималаите могат да останат без ледници

04 февруари 2019, 14:52 часа • 2778 прочитания

Две трети от хималайските ледници, „Третия полюс” в света, могат да се стопят до 2100 г., ако глобалните емисии не бъдат намалени, предупредиха учените в голямо ново проучване. 

И дори ако "най-амбициозната" цел на Парижкото споразумение за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий бъде постигната, една трета от глетчерите ще си отидат, според оценката на района Хиндукуш в Хималаите, предаде БГНЕС.

Ледниците в района на Хиндукуш са от жизнено значение за снабдяването с вода на около 250 милиона души в планините, както и за 1,65 милиарда други в долините на извиращите от планините реки, се казва в доклада.

Ледниците захранват 10 от най-важните речни системи в света, включително Ганг, Инд, Меконг и Иравади, и пряко или косвено снабдяват милиарди хора с храна, енергия, чист въздух и доходи.

Въздействията върху хората от тяхното топене ще варират от влошаване на замърсяването на въздуха до по-екстремни климатични условия, докато по-непълноводните преди сезона на мусоните речни потоци ще дебалансират системите за водоснабдяване на градовете и производството на храна и енергия, предупреждава проучването.

Докато ледниците се свиват, стотици рискови ледникови езера могат отприщят наводнения.

Новият доклад бе публикуван от намиращия се в Катманду Международен център за интегрирано развитие на планините (ICIMOD) в Непал, една от осемте страни на фронтовата линия.

За изработването му в продължение на пет години участваха повече от 350 изследователи и експерти, 185 организации, 210 автори, 20 редактори и 125 външни рецензенти.

"Глобалното затопляне е на път да превърне мразовитите, покрити с ледници планински върхове ... пресичащи осем страни, до голи скали за по-малко от един век", заяви Филипс Уестър от ICIMOD, който ръководи изработването на доклада. „ Това е кризата с климата, за която не сте чували.“

Регионът ще изисква до 4,6 милиарда долара годишно до 2030 г., за да се адаптира към изменението на климата, като разходите трябва да достигнат до 7,8 милиарда долара годишно до 2050 г., сочи оценка в доклада

Райко Павлов
Райко Павлов Отговорен редактор
Новините днес