Чрез смях да направим живота си по-щастлив, здрав и дълъг
Д-р Майкъл Милър, директор на Центъра за превантивна кардиология в Балтиморския университет, открива преки доказателства, че активното чувство за хумор може да помогне за предотвратяването на сърдечни заболявания. Изследването показва, че за хората, които се смеят често на глас и виждат смешната страна на нещата, особено в тежки ситуации, има много по-малка вероятност да пострадат от инфаркт, отколкото по-„сериозните“ хора, които не се усмихват много.
Изследователите използвали въпросник, с помощта на който установили дали човек е достатъчно жизнерадостен, за да е защитен от сериозни или по-слаби сърдечни пристъпи и заболявания. Доброволците в изследването били запитани как биха откликнали в ежедневието – например ако пристигайки късно на парти открият, че някой е облечен точно като тях или ако някой сервитьор разсипе супата в скута им.
Половината от запитаните или били преживели инфаркт, или имали артериални плаки. Отговорите им били сравнени с отговорите на контролна група на същата възраст, които не са страдали от сърдечни заболявания.
Резултатите били отрезвяващи за по-мрачните: групата на здравите хора се смеели във въпросните ситуации с 60% повече, отколкото групата на боледуващите.
Според лекарите смехът освобождава жизнеукрепващи химични вещества, които подпомагат работата на имунната система. Вече е установена връзка например между смеха и антителата, които се борят с настинките.
Ако искате да установите собствените си нива на смях/здраве, може да отговорите на някои от въпросите в изследването на д-р Милър. Във всеки от въпросите за отг. А се полага 1 т.; отг. Б – 2 т.; отг. В – 3 т.; отг. Г – 4 т.; отг. Д – 5 т. Бъдете честни със себе си – това може да изиграе важна роля за спасяването на живота ви!
1. Ако гледате с приятели телевизионна програма, която ви е смешна само на вас, как бихте реагирали?
А. Ще заключа, че явно нещо не съм разбрал.
Б. Ще се усмихвам тайно, но без да се смея на глас.
В. Ще се усмихвам видимо.
Г. Ще се смея на глас.
Д. Ще се смея от все сърце.
2. Късно през нощта ви събужда стар приятел,
който минава през града и просто ви звъни, за да ви каже здрасти. Приятелят ви е развеселен и закачлив и пуска майтапи. Как ще реагирате?
А. Нямаше да ми е много весело.
Б. Щеше да ми е забавно, но нямаше да се смея.
В. Щях да мога да се разсмея на нещо смешно, което ми каже приятелят ми.
Г. Щях да мога да се разсмея, а също и да отговоря духовито.
Д. Щях да се смея дълго и от сърце с приятеля ми.
3. Храните се навън с приятели и сервитьорът разлива леденостудена напитка върху вас. Как ще реагирате?
А. Нямаше да ми е весело.
Б. Щеше да ми е смешно, но със сигурност нямаше да го покажа.
В. Щях да се засмея.
Г. Щях да се разсмея.
Д. Щях да се разсмея от сърце.
4. Отново горната ситуация, само че този път ледената напитка е разлята върху някой от вашите приятели. Как ще реагирате?
А. Нямаше да ми е весело.
Б. Щеше да ми е смешно, но със сигурност нямаше да го покажа.
В. Щях да се засмея.
Г. Щях да се разсмея.
Д. Щях да се разсмея от сърце.
Колкото по-малко точки съберете, толкова по-голям е рискът да имате проблеми със сърцето. Колкото повече точки съберете, толкова по-малък е рискът да страдате от сърдечно заболяване.
Истории на военнопленници
Подобни изводи се налагат от изследвания по света на оцелели от лагери за военнопленници.
В началото изглеждаше изненадващо (ала в светлината на знанието, което придобиваме от предишните глави, е доста предсказуемо), че пленниците, които видели само отчайващата и ужасяваща страна на своята ситуация, имали много по-малки шансове за оцеляване, отколкото тези, които били способни да видят и абсурдната страна. Много повече от хората от втората група оцелели в дългосрочен план.
Обяснението тук отново се крие в химическите вещества, произвеждани от тялото, когато то се радва на чувството за хумор и жизнерадост, и блокиращите вещества, които произвежда, когато човек е унил и изпитва чувство на безнадеждност.
Човек е щастлив, ако избере да е щастлив.
Александър Солженицин
Откъс от „Силата на духовната интелигентност“, Тони Бюзан
