Loading...
Skip to Content

100-те лица на Алекси Иванов

  • 100-те лица на Алекси Иванов
    Снимка: Николай Петров

Алекси Иванов е артистът, който предизвика удивление у гражданите в столицата със 100-те лица, които нарисува върху трамвай. В неговото творчество релсовият транспорт е на особена почит и продължава да развива проектите си, движейки се точно в тази тематика.

В началото на февруари той направи изложба, която приключва днес. Много хора успяха да видят творбите му на живо, което му дава стимул да продължи да ни радва с тях и занапред.

Срещнахме се с Алекси, за да разберем повече за неговите настоящи и бъдещи проекти, както и неговото вдъхновение - трамваите.

 

Здравей, Алекси. Ти стана популярен с това, че нарисува 100 лица върху трамвай. Защо точно релсовият транспорт в София и околността е на особена почит в твоите творби?

Здравейте на Вас и на Вашите читатели. Благодаря за интереса към работата ми. Проектът, в който изрисувах трамвай, се нарича "100лица". Случва се с подкрепата на Столична община и Софийски електротранспорт и е организиран и самофинансиран от мен. Благодарности на всички адекватни хора, с чиято подкрепа мога да си позволя такова начинание и които колекционират мои картини, илюстрации, принтове или ме наемат за стенописи.

Този проект придоби по-широка популярност заради професионализма на всички, които бяха в екипа и подкрепиха каузата. Имаше и видео, чийто режисьор и оператор е Николай Петров, дрон оператор е Марин Кафеджийски, монтажист - Гео Манолов, а музиката е на Граматик. Фотограф на проекта е Михаела Драганова. Не на последно място благодарение на всички журналисти, които сметнаха проекта за интересен и стойностен за отразяване.

Мисля, че релсовият транспорт е изключително характерен за столицата ни и за мен е вълнуващо да работя с него като тематика и медия за изразяване. Това е проект, който има голям потенциал и нямам търпение да видя до къде може да се развие тази конкретна идея. Използвам интервюто да честитя 120-годишния юбилей на трамвайния транспорт в София.

Фото: Михаела Драганова

Съвсем наскоро ти откри изложба, на която показа творбите си. Какъв беше акцентът в нея и кое направи най-голямо впечатление на посетителите?

Изложбата е част от проект "Релси" по който работя от 2015-а година. Досега има 4 издания и най-новото е в галерия Депо, която се намира на ул. Врабча- 12 Б в центъра на София. Откриването беше на 01.02.2021, а закриването ще бъде на 12.02.2021, като за тогава също има подготвено събитие за посетителите.

"Релси" е проект, който започна като идея за интерпретиране на релсовия транспорт с акцентиране върху влакове и метра от Европа представящ характерни модели за съответните държави. Първото издание беше в "Съншайнърс шоуруум" (2016) - Варна/ България по покана на Николай Божинов и Виктория Георгиева, второто в "Тезгях" (2016) - София/ България по покана на Владислав Петков, третото издание беше с обекти, намиращи се в зона за свободно рисуване на графити, стенописи и стрийт арт, наречено "Картонери" (2018) - Сент Етиен/ Франция и го самоиницирах.

В галерия Депо фокусът пада върху релсовия транспорт в София и околността като изобразява трамваи, метро и влакове, както и взаимодействието на хората с тях. Изложбата е по покана на Васко Славов.

Видео: Николай Петров

Колко време ти отне да направиш всичките тези графити и рисунки, които представи на изложбата?

В тази изложба представям 6 броя дигитални принтове в ограничен тираж от 20 броя всеки, съвременен стенопис на стените на галерията, оригиналните рисунки към принтовете, 2 платна живопис от първото и второто издание на проекта, снимки на избрани модели влакове и метра от третото издание както и тактилен обект - пътнически вагон на българските държавни железници. Представя се и видеото към проект "100лица". Бях поканен в средата на месец януари от Васко Славов и работата ми е по илюстрациите и принтовете около 50 часа общо, а стенописа в галерията ми отне около 16 часа постоянна работа. Благодарности на Николай Петров за техниката, с която ми услужи, за обработката на изображенията и работата по предпечата, по които има още поне 5 часа работа. Също така той засне и монтира тийзър към изложбата, в който отразява рисуването на стенописа в галерията. Благодарности на Калоян Илиев за съдействието за рамките, както и на Милен Слатински за работата му и че успя да ми ги изпрати навреме.

Огромни благодарности на всички, които присъстваха на откриването и не спираха да посещават галерията и през останалите дни на изложбата. Това в голяма степен осмисля работата ми и съм благодарен за подкрепата им.

Фото: Николай Петров

Какво ще кажеш на хората, които наричат стрийт арт изкуството с наименованието "вандализъм" и не намират красотата и смисъла в него?

Живеем във време, в което можем буквално да се удавим в информация и преиначаване на това, което ни заобикаля. Обичаме да имаме мнение без то да е обосновано на информирано разбиране на същността на темата. Лично мен драсканиците по сгради също ме дразнят, но това. че нещо е направено със спрей не означава, че то е графити или улично изкуство. За съжаление има много негативни примери, които ни заобикалят и това няма как да не се отрази на нагласите на хората. Точно заради тази генерализация обаче в голяма степен точно тези драсканици се причисляват към графитите и стрийт арта, макар че нямат абсолютно нищо общо. Красотата и смисълът са субективни понятия и всеки може да ги тълкува спрямо разбиранията си, а авторите от своя страна, имат отговорност спрямо средата, в която се намират творбите им.

Бих им казал, че е хубаво, че имат мнение и отношение, но още по-хубаво би било те да бъдат информирани по адекватен начин. Как изглежда градската среда зависи от всички нас и какви грижи полагаме колективно за нея. Бих им казал и че не мога да нося отговорност за всеки човек, който има 8 лева за спрей и няма капка самосъзнание за градската среда.

Фото: Михаела Драганова

Подготвяш ли още подобни "релсови проекти", с които да радваш хората в София и околността?

Много ми се иска да работя за това и други графити и стрийт арт художници да осъществят свои авторски изображения върху трамваи, защото такъв проект има голям потенциал за града и обогатяването на визуалната култура на хората. Не предвиждам ново издание на "Релси" скоро, но работим по колаборация заедно с марката за дрехи "Вагон". Надявам се скоро да съм готов и да можем да я обявим съвсем официално. В момента работя и по проект съвместно със Сито студио и фондация Вижънари, който се казва "Стрийт арт за вкъщи" и сме общо 6 художници, които работим в сферата на графити, стрийт арт и стенопис, като проектът е финансиран от Министерството на културата. Предстои изложба през април в Галерия Кредо Бонум.

 

Живял си в чужбина. Там има ли хора, които се интересуват точно от този вид изкуство и какво си взаимствал от тях в своето творчество?

Живял съм в Орхус/Дания (2013), където бях на студентски обмен по програма Еразъм и в Сент Етиен/Франция (2017/2018), където бях доброволец по Европейска доброволческа служба, правех работилници за деца и ги анимирах. По времето, в което живях в Орхус, там вече имаше мащабна съвременна стенопис и съм много щастлив, че можех да видя на живо работа на "Блу" (Италия) и "Хуск мит наун" (Дания), защото те са ми много любими артисти. В Сент Етиен можех да наблюдавам често в реално време работи на "Елла и Питър"(Франция), успях да рисувам с "Поес" (Франция) в Лион и да развивам моята работа по обекти в градска среда и изоставени пространства. Огромни благодарности на "Петер"(Франция), с когото ми беше първото рисуване там.

Не знам дали съм взаимствал и съм повлиян, но със сигурност има практики, които си заслужава да бъдат приложени в България и една от тях е рисуването по камиони, което също имах възможност да практикувам там и в голяма степен ми осмисли престоя. Друго нещо от Сент Етиен, което видях е проект "Стената", който е глобален и е преобразяване на едно и също пространство от различни артисти, като това се случва на една и съща дата. Събитието е напълно отворено за посещения, като публиката може да вижда как се случва преобразяването в реално време. В съответния град пространството е билборд в центъра и на всяко 5-о число се залепя работата на нов международен или местен визуален артист.

И в двата града има музеи за съвременно изкуство и ми беше много приятно да ги посещавам. Видях на живо изложба на Едвард Мунк (Норвегия) в Дания и скулптури на Рон Муек (Австралия).

Добра европейска практика, която се прилага в тези страни е, че има места за свободно рисуване, където статутът на пространствата е законово обособен и всеки може да отиде и да рисува спокойно там. Третото издание на проект "Релси" е точно в такова пространство.

В момента в България за такива стени и места за рисуване се сещам само за Шумен до ж.п. гарата и за бетонни панели в Пловдив, които често са облепени в плакати. Официални места за рисуване няма. Аз съм от Варна и там имаме километричните стени на вълнолома в града, където ходехме да рисуваме и да правим първите си опити на различни техники, имаме и колоните на Аспарухов мост, но за съжаление нито едно от тези места не е законово обособено за рисуване, макар че редовно се рисува там всеки който рисува може да има потенциални проблеми за това, което прави там. Има и много изоставени пространства, на които ходим да рисуваме, макар че те също са опасни за нас. В София такова пространство са стените в каналите, но както сами се досещате, това не е законово обособено място и не липсват случаи със задържане от полицията и даване на сведения или съдебни дела и глоби.

Фото: Мартин Иванов

Рисуването върху трамвай е изкуство на открито, което е безплатно за гледане, различно от това в галериите и театрите. Ти самият мислиш ли, че изкуството в залите се пренася навън и носи по-голяма радост за очите на хората?

С рисуването по трамвай аз не съм открил топлата вода. Релсовият транспорт е припознат като площ за рисуване и начин за разпространение на творбите на художниците още в ерата преди Интернет именно заради достъпността му. В края на 1970-те и началото на 1980-те фотографите Хенри Шалфант и Марта Купър документират именно графити движението в Ню Йорк и разпространението му по мотрисите на метрото. В последствие книгата, която издават - "Събуей арт" в голяма степен променя световното развитие на тази субкултура. Превръщайки графитите от обикновени драсканици и псевдоними в работа с форми, обеми, структура на буквите и цветове, ставайки все по-големи и видими.

Това е и идеологията на уличното изкуство - достъпност до хората, които поради някаква причина няма да посетят музеите и галериите. Като институции те са изключително важни и ценни и част от тях са отворени към младите автори. Използвам случая да благодаря на Ръководството и служителите на ГХГ "Борис Георгиев" - Варна, където съм имал както кураторски проект за графити и стрийт арт, благодарение на артистите Иво Илиев (София), Нели Друмева (Русе), Котк (Добрич) и организаторите от Младежка група Аморфа и младежки фестивал в града, така и самостоятелна изложба там.

Също така галерията е предоставила и място за самостоятелни изложби на Метин Голеш (Правда/Истанбул) и самостоятелна изложба на Пиротехникс крю (Пловдив) - Димитър Механджийски и Васко Лалов, все хора, които работят за разпространение на добри примери в областта на графити и стрийт арта. В същата галерия години наред Виктория Георгиева (Исперих) провеждаше кръжока си "Азбука на въображението" и там бяха годишните изложби на кръжока. Именно от тези субкултури бяха привлечени млади хора, които преди това не бяха посещавали това пространство и обменът на идеи и енергия е нещо изключително важно.

Друг много знаков проект, който може да се види в момента в Национална галерия Квадрат 500 е съвременен стенопис на художникът Николай Петров - "Глоу" (София) на стена в атриума на галерията. Проектът се казва "Стената" и негови куратори са Мартин Косташки и Боряна Вълчанова.

Радостта е в този, който я носи в себе си. Ако съответното произведение отключва и подчертава тази радост, това е супер, но не очаквайте дадено изображение да действа по еднакъв начин на всички, до които достига.

Фото: Мартин Иванов

Какво е бъдещето на стрийт арт изкуството и има ли почва у нас?

Уличното изкуство има почва навсякъде по света, където има обществени пространства, направени от и за хората и които могат да бъдат припознати от местните артисти, които работят в тази сфера. Пространства с подходяща сензитивност и атмосфера.

Според мен бъдещето е в повишаването на мащаба и правенето на все по-монументални фасади, игрища, паркове, взаимодействие в синхрон с архитектурата и обкръжаваща среда. Тази форма на изкуството става все по-значима и забележима. Бъдещето е и в съвременните форми на доразгръщането на идеята на авторите с допълнителни визуализации, прибавена реалност и всичко, което допринася за многопластовостта на работата на визуалните артисти. Имаме нужда от подкрепа от страна на институциите и партньорства с хора, които ни подкрепят, за да можем да се развиваме заедно.

Фото: Мартин Иванов

Изложбата ти е насочена дори и към хора със зрителни проблеми. По какъв начин ги правиш част от твоето изкуство?

За мен като визуален и социално ангажиран артист хората със зрителни увреждания са изключително специална публика. За тях съм подготвил тактилен обект, който те могат да докоснат и да си представят как изглежда пътнически вагон. Обектът е от картон и очертанията му са релефни. Благодарен съм, че за предишни мои изложби съм имал възможността да работя със специалисти от Специализирано училище за деца с нарушено зрение "Д-р Иван Шишманов" - Варна и от тях научих много за доразвиването на работата ми в тази насока. Да мога да предизвиквам въображението и на хората със зрителни нарушения. Благодарности на Геновева Зашева и Жулиета Петкова.

Фото: Михаела Драганова

Изложбата ти ще бъде напълно безплатна. По какъв начин хората могат да подкрепят теб и творчеството ти, за да продължаваш да правиш това красиво дело?

Когато изложбите са в частни галерии входът за публиката през цялото време на изложбата да е свободен е най-често срещаната практика. Изключение правят държавните и градските галерии и музеи, където могат да бъдат разгледани и съпътстващи експозиции и посетителите да се възпозлват максимално от визитата си. Лично аз нямам претенции, че това което правя е красиво, за мен е важно то да е осмислено и естетически издържано.

Ако някой иска да ме подкрепи, всички експонати в галерия Депо могат да бъдат закупени и по този начин да успея да обезпеча поне част от работата ми по тази изложба и да доразвивам проект "Релси". Подкрепяйки моята работа, Вие подкрепяте и работата на галерията, която ми предоставя пространството си.

В петък предстои закриването на изложбата и ще е също под формата на събитие като се спазват всички противоепидемични мерки. Носете си правилно маските и бъдете здрави.

 

Интервю на Илиана Симеонова