Кандидатът за президент Андрей Гюров разкритикува правителството на Румен Радев и държавния глава Илияна Йотова за "прекалено закъсняла, хаотична" реакция след общо четирите удара по търговски кораби в изключителната икономическа зона на България. Два от тях бяха много близо до териториалните води, а в резултат имаше потънали плавателни съдове, изчезнали моряци и поражения. "Когато говорим за заплаха за сигурността, когато има индикации за взривове на наша територия, информация на партньорски служби за предстояща ескалация, са нужни превантивни мерки за защитата на българските граждани", каза Гюров в интервю за "120 минути" по bTV тази неделя, 18 октомври.
Сега виждаме, че вече са поискани самолети от НАТО за прехващане на дронове и включване в антидрон защитата на НАТО, отчете той и каза, че трябваше това да се случи, "преди да имаме удари, изчезнали моряци и потънали кораби".
"Това, което дава сила на НАТО, е не само възможността за реакция, а също и на превантивно действие. Ако всички страни знаят, че ние имаме добра организация, координация и бихме имали възможност да защитим територията си, такива атаки щяха да са прекалено скъпи", каза Гюров.
Още: Андрей Гюров пред BBC: Сигурността означава готовност и защити, а не страх или ескалация*
Щеше ли да посочи Русия като отговорна, ако беше президент?
Попитан дали ако беше президент, щеше да обвини директно Русия, Гюров не отговори конкретно, но даде да се разбере, че Москва е отговорна за ескалацията.
"Това, което е най-важно, е не президентът да посочва откъде идва атаката. Такава информация дойде от заключението на Европейския съвет. Доказателствата са за съда. Това, което е важно, е да се осигури сигурността на българските граждани, на транспортните маршрути, да защитим икономиката. Защото изпадаме в изолация – от една страна, заради ескалацията в Черно море. Кораби отказват да влизат в нашите териториални води и продукция не може да бъде изнесена. А в същото време жп маршрути на запад започват да спират за определено време. Така изпадаме също в икономическа и транспортна изолация, не само външнополитическа. В тези сектори са засегнати 1,2 млн. български граждани. Заплахата е за техния джоб – по-ниски доходи и по-малко работа за тези фирми, докато цените се повишават, докато има по-скъпи застраховки. Хората усещат закъснялата реакция на правителството", каза Гюров.
Сделката Тръмп-Путин е "наивна" и не помага за джоба на българите
След като само премиерът Румен Радев сред евролидерите подкрепи дизеловата сделка между Доналд Тръмп и Владимир Путин, която по никакъв начин няма да промени количествата на световния пазар в значителен мащаб, но дава шанс за вдигане на санкции срещу Русия, Гюров каза, че "трябва във всички случаи да защитаваме интереса на българските граждани, те да имат по-добър живот, а тази сделка не помага по никакъв начин, тя е наивна".
"Цените не се интересуват от ръкостискане между Тръмп и Путин. Имаше повишение на цените няколко часа след сделката", каза той - първо, защото тези количества не е сигурно, че могат да бъдат доставени, и второ, защото няма да променят световното потребление. "Тези средства наливат средства във военната машина на Путин срещу Европейския съюз", категоричен е кандидатът за президент.
Ще говори ли с Путин и какви ще са червените му линии с Радев?
Попитан дали би разговарял с диктатора Владимир Путин, ако стане президент, и какво би го призовал, Андрей Гюров каза следното: "Първо, трябва да изходим от това, че Русия е обявила България за неприятелска държава. Второ, от продължаващите удари по кораби в нашите териториални води. Всякакви разговори, които биха помогнали да се успокои ситуацията, биха били подкрепени от мен, но при спиране на такива удари и ясна заявка от страна на Русия, че ще спре да атакува близо до България и ЕС".
Снимка: Пресцентър "Гюров-Кандев"
Още: Когато България беше под заплаха: Гюров поиска помощ и Гърция се отзова*
"Темите, които вече обсъдихме, са „червена линия“" срещу премиера Румен Радев и правителството му, даде да се разбере Гюров.
Но двамата биха говорили, по думи на кандидата за президент, за Средния коридор, който би отворил България към други търговски маршрути, за транзитни приходи - например Вертикалния газов коридор, за диверсификацията на енергийните ресурси, за бюджета. "Тук е ролята на президента като балансьор", каза той.
"Бюджет като този за 2026 би срещнал вето от моя страна, не само защото не спазва закона, но защото удря директно по джоба българските граждани и бизнеси за сметка на раздути административни разходи.
Попитан дали приемането на еврото е било грешка, той отвърна, че "България трябваше да приеме еврото още през 2009 г. Сега това стана прекалено късно и съвпадна с други геополитически ситуации, с увеличение на цената на горивата и други проблеми. Всяко забавяне в тази посока работи срещу бизнеса – няма един икономист, който да е бил против. Сега виждаме наливане на бензин в огъня на инфлацията през допълнителни дефицити, през допълнителни заеми", каза Гюров.
Още: Гюров поиска консултации по член 4 на НАТО след новите атаки в Черно море* (ВИДЕО)
"Вярвам, че президентът трябва да е проактивен – да предлага диалог и решения. Бих предложил веднага, вместо да се натоварват бизнесът и хората, първо да се оптимизират държавните разходи. Ние, в служебното правителство, успяхме да направим анализ за административна реформа, който беше оставен на бюрото на министър-председателя (...) Държавата първо трябва да намали своите разходи, преди да увеличава тежестта върху гражданите. Ние ще бъдем близо до българските граждани. Чуваме, че те се чувстват застрашени, чувстват се несигурни както за предстоящата зима, така и какво ще стане с планирането на техните разходи. Мнозинство се налага лесно, но компетентност – трудно. По време на иранската криза ние подготвихме пакет от мерки и така хората и бизнесът се чувстваха сигурни, че държавата ще бъде на мястото си", припомни Андрей Гюров.
Това все пак бе в началото на кризата, когато имаше все пак оптимизъм, че тя ще е кратка, а сега вече сме в осмия месец от войната в Близкия изток. Но според Гюров тогава цените на световния петрол бяха по-високи от настоящите при служебното правителство, "а цените на колонка бяха по-ниски". "Защо българските граждани плащат по-висока цена, а печалбата се изнася в чужди дружества?", попита той, имайки предвид работата на рафинерията на "Лукойл" край Бургас и търговското подразделение на петролния гигант - "Литаско".
"Държавата има инструменти, с които може да влияе, но виждаме повишена цена на дизела и бензина на колонка. Нашият план беше точно в посока да помогнем на най-уязвимите", заяви Андрей Гюров.
Още: Гюров: Сигурността на народа ни е на първо място и той трябва да бъде защитен веднага
