Андрей Ковачев настоява за общ подход към трудностите при пътуващи между рискови зони

В някои случаи епидемиологичната обстановка в държавата на пристигане може да е много по-тежка от тази в държавата на заминаване, макар и двете да са категоризирани като „червени зони“. В този случай не е ясно какво налага различното третиране на пътуването между два рискови района в различни държави и два рискови района в рамките на една държава. Според Ковачев би следвало и в двата случая да няма затруднения на свободното придвижване, при положение че не съществува допълнителен риск.

Андрей Ковачев: В Северна Македония дълго време смятаха, че България им е в кърпа вързана

За мен е важно, че дълго време смятаха, че България им е в кърпа вързана и няма нужда да изпълняват договора и няма нужда да има напред...

Прочети повече

На 13 октомври държавите от ЕС приеха препоръка на Европейската комисия с идеята да гарантират, че националните мерки за ограничаване на свободното движение ще бъдат координирани и ясно съобщени на равнище ЕС. Първоначално в отговор на пандемията от COVID-19 всяка държава решаваше индивидуално относно критериите и ограничителните мерки, които налага на пристигащи на нейна територия европейски граждани. Целта на приетата през октомври препоръка беше да има по-добра координация, предвидимост и прозрачност за гражданите и бизнеса, които разчитат на правото да се движат свободно в рамките на ЕС.

Макар държавите-членки да са свободни да решават какви мерки да прилагат по отношение на пътуващите от рискови зони, те следва да вземат предвид разликите в епидемиологичната обстановка, както и ситуацията на собствената си територия. Според Ковачев обаче опитът от последните месеци е показал, че това не се взема предвид в достатъчна степен. Затова според него Европейската комисия трябва да обмисли допълнителни насоки и препоръки, които гарантират че мерките за защита на общественото здраве не затрудняват по непропорционален начин правата на европейските граждани. От голяма важност е също така приемането на правила за взаимно признаване при пътуване между рискови зони на резултатите от антигенни тестове, които отговарят на минималните изисквания за чувствителност и специфичност, определени от Комисията и Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията.