България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
16 октомври 1912 година: Първият боен полет на българската авиация
На този ден през 1912 г. летците Радул Милков и Продан Таракчиев осъществяват първия боен полет на българската авиация над Одрин.
Основите на българските BBC са положени по време на Балканската война. Тогава са закупени 29 самолета за нуждите на Българската армия. Със закупуването им са формирани три аеропланни отделения с 26 летци. По време на Балканската война са извършени 70 бойни полета от нашите ВВС срещу Турция.
След първия боен полет над Одрин 16 октомври се превръща в символ на добрите традиции във военната авиация. През 1963 г. този ден е обявен за празник на авиацията и на Военновъздушните сили и оттогава се чества всяка година.
Прочетете също: 14 октомври: България обявява война на Сърбия и се включва в Първата световна война
16 октомври 1914 година: Пейо Яворов слага край на живота си
На този ден по стар стил (29 октомври по нов стил) през 1914 година умира поетът Пейо Крачолов Яворов. Той е част от литературния кръг “Мисъл" на д-р Кръстев. Яворов е един от редакторите на сп. “Мисъл".
През 1906 година поетът е изпратен на едногодишна командировка в Нанси за “усъвършенстване по литература".
През 1908 г. започва работа като драматург в Народния театър. Четири години по-късно минава под венчилото с любимата си Лора Каравелова. Само два дни след като Лора става негова законна съпруга, той заминава с чета за Македония. В средата на 1913 г. Яворов заминава за фронта. 29 ноември 1913 г. е най-трагичният ден в живота му. Неговата любима Лора се застрелва. След трагедията тръгва слух, че поетът е убил съпругата си. Той самият прави несполучлив опит за самоубийство, след който почти ослепява. На 16 октомври 1914 г. поетът поглъща голяма доза отрова, след което се застрелва.
16 октомври 1885 година: Нотата на Великите сили към Княжество България за отказ от Съединението
На този ден през 1885 година Великите сили настояват в колективна нота българското правителство да се откаже от Съединението. Правителството на Княжество България отказва и настоява Великите сили да убедят турския султан да признае Съединението с цел постигане на мир на Балканите. По предложение на Високата порта е свикана конференция в Цариград, на която трябва да се разрешат спорните въпроси. Под тайното влияние на Австро-Унгария сръбският крал Милан Обренович реагира остро, заявявайки, че не желае да изчака решенията на конференцията. Той заявява, че Съединението нарушава "равновесието" на Балканския полуостров в полза на България.
В началото на ноември започва Сръбско–българска война, от която България излиза победител и с това утвърждава акта на Съединението. Следва подписването на Българо-турската спогодба през 1886 г., с която окончателно се слага край на Балканския конфликт, а след това Съединението е признато и на международно ниво.
