България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
23 октомври 1893 година: Създаването на ВМОРО
На този ден през 1893 г. в Солун е създадена ВМОРО (Вътрешна македоно-одринска революционна организация) от шестима българи. Тази организация, която е продължител на БРЦК и на делото на Христо Ботев, Васил Левски, Георги Раковски, променя съдбата на Македония и Одринско.
Основателите на ВМОРО - д-р Христо Татарчев, Даме Груев, Петър Попарсов, Иван Хаджиниколов, Андон Димитров и Христо Батанджиев полагат клетва пред револвера и Библията. Те вярват, че българите в Македония и Одринско не трябва да чакат помощ отвън, а да поемат съдбата си в свои ръце. В идеологията на организацията е заложена борбата по революционен път за осъществяване на член 23-ти от Берлинския договор, а именно за предоставяне на политическа автономия на Македония и Одринско.
Първоначалното име на ВМОРО е Български македоно-одрински революционен комитет (БМОРК).
След учредяването на организацията нейните създатели се заемат с изграждането на мрежа от революционни комитети на територията на цяла Македония и Одринско. Всеки нов член полага клетва над револвер и евангелие. Сред членовете са учители, свещеници, еснафи, които стават войводи.
Прочетете също: 14 октомври: България обявява война на Сърбия и се включва в Първата световна война
В продължение на години ВМОРО се подготвя за вдигането на Илинденско-Преображенското въстание, което избухва на 2 август (20 юли) 1903 г. В него участват хиляди македонски и одрински българи, които се борят срещу поробителя. По време на въстанието е обявена първата свободна българска територия в Македония - Крушевската република. Въпреки потушаването на бунта, той доказва, че българите в Македонско имат воля и не са просто "етническа маса", както чуждите дипломати ги наричат.
По време на Балканските войни и Първата световна война ВМОРО също участва активно. Четниците на организацията се сражават рамо до рамо с Българската армия. Те участват в боевете при Лозенград, Бунархисар, Одрин, Кукуш и Прилеп.
Дори след Ньойския договор, когато Македония отново е разкъсана, борбата на дейците на организацията не спира. Мисията за запазване на българщината е продължена от Тодор Александров, Иван Михайлов, Петър Чаулев и други дейци.
