Амфетамините водят до вълна от престъпления, а държавата спира лечението

"От няколко години отделението видимо се подмлади. Препълни се с 18-19 годишни момчета с тежки психични последици от употребата на синтетични наркотици. Имаме ярки примери на агресия, насилие. Държавата не само не прави нищо, за да ги предпази и да ги лекува, но не може да се справи и с насилието. Имаме случай, в който момче е въртяло меч в заведение, друг е скочил с нож. Обикновено страдат най-близките".

Думите са на д-р Иван Добринов, завеждащ отделението за зависимости в Психиатрична болница "Д-р Иван Кисьов" Раднево.

Близко е до ума, че щом в болницата, приемаща пациенти над 18 години има такава голяма група на възрастовия ръб, то групата на по-младите не е по-малка. За тях, обаче, няма дори и това.

През май изтича финансирането на 27-те места за лечение в платените програми у нас. Това е една капка в морето, на всичкото отгоре редуцирана, защото по-рано бройките бяха повече. Но все едно – това е шанс за 27 души.

Впрочем неплатени програми няма. През 25-те години преход, съвпадащи удивително с нахлуването на наркопазара у нас, държавата успя да измисли и поддържа единствено метадоновото лечение, което е подходящо за зависими от хероин, които имат три неуспешни опита за лечение по друг начин. Параграф 22 в действие, защото друг начин у нас няма. Това  казва в интервю за БГНЕС Веселина Божилова, основател и председател на сдружение "Майки срещу дрогата".

Метадоновото лечение не е подходящо за новата вълна зависими, които употребяват амфетамини, метамфетамини, канабиноиди и неизвестно какви китайски синтетики, които могат да се поръчат по интернет. Ако не е ясно точно какво предизвикват те в по-дълъг срок, то в сравнително къс е ясно - налудничавост и агресия. Агресията може да стигне до убийства и това вече се случва.

Момче в София уби майка си и сестра си, след като четири дни нонстоп бе под влиянието на амфетамини.

Момче в Пловдив уби баба си, защото не искала да спи с него. Също под влиянието на амфетамини.

Момче в Петрич уби баба си, също под влиянието на амфетамини.

Списъкът продължава. Тук не броим и все по-честите катастрофи със загинали накуп по няколко младежи, защото никой не прави тест. Но е близо до ума. В отделението за реанимация в Университетска болница Пловдив още преди три години споделиха, че когато им докарат някой пострадал от катастрофа младеж, успоредно с лечението на рани, се грижат и за абстиненцията му. Това по-скоро било правило, отколкото изключение.

Много отдавна, в първите години на прехода, в Пловдив дойдоха на гости представители на Скотланд ярд. Тогавашният директор на пловдивската полиция се оплака от битовата престъпност. В бюлетините още нямаше никакви следи от наркотици, то и бюлетини нямаше още. Англичанинът го погледна недоумяващо и му каза: "Чакайте да видите каква престъпност ще имате, когато влязат наркотиците".

Видяхме. Първата вълна престъпност, свързана с хероина, беше сравнително безобидна. Най-агресивната и проява беше скъсването на синджирче на врата на случайно срещната жена. Типичните прояви бяха кражби на старо желязо, обиране на мазета и тавани, източване на кафе апарати. Най-вече страдаха родителите, на които се налагаше да откупуват от заложните къщи телевизорите и пералните си през ден. Доста злато смени собствениците си в онези времена, а някои продадоха за дози и имоти, приписани им от любящи баби и дядовци.

Познавам семейство, което ходеше да си гледа собствения телевизор у съседите. Това измислиха, след като го откупиха десетина пъти.

По-късно дойде в България експерт от световно ниво и като чу как се оплакваме от "хероиновата престъпност", каза: "Това нищо не е. Очаквайте вълна от жестоки престъпления, когато влязат амфетамините". Световният експерт го каза това нещо преди поне десет години.

И той позна.

Междувременно тук идваха и други международни експерти, които се опитваха да се държат учтиво и да не казват директно това, което мислят. Предпочитаха да разказват как в техните страни са уредени нещата. Нещата в техните страни - Гърция, Полша, Белгия, Холандия и т.н, бяха уредени по начин, който тук не бяхме и сънували. Когато 14 годишната дъщеря на една нашенка в Холандия се прибра у дома, обвита в миризмата на марихуаната и си призна, че пуши от някое време, майката се обади на един телефон и в нейна подкрепа се изправи не един, не двама, а цели 19 специалисти, организирани в различни звена от системата, предназначена да се бори с наркотиците.

Как се борим у нас с наркотиците? Никак. Ако някой още вярва, че държавата изобщо отчита това като проблем, явно се лъже. Така му се иска да бъде и така би трябвало да бъде, но не е. Странно е как при тази демографска криза държавата доброволно се отказва от хиляди отгледани деца, но е факт. Нека някой ме опровергае.

Единствената структура, призвана оперативно да се бори с проблема, е Националният център по наркомании, който преди година за една бройка не беше закрит. Все още работи, но няма бюджет. Хората там зависят пряко от Министерството на здравеопазването, което пък зависи от решенията на Министерски съвет, а за него това е последната грижа.

Дори ако приемем, че по-голямата част от " борбата ни с наркотиците" е на хартия, миналата година изкарахме месеци наред дори без това. Старата Национална стратегия за борба с наркотиците изтече, а новата бе приета с огромно закъснение. Точно по тази стратегия се финансират места за лечение в платените програми. Тогава имаше "гърч" в програмите, защото не върви да изгониш човека, стоял месеци и тръгнал в правилната посока, преди да е дошло времето. В момента настъпва друг такъв " гърч". Платените програми, поне в голямата си част, няма да кажат на тези хора да си тръгнат, но лека-полека и те ще оредеят, защото и това сме го виждали във времето. Програми, започнали с голям хъс и огромно желание за работа, угасват. В лечението на зависимости има един основен принцип и той се нарича устойчивост. Точно тази устойчивост липсва в отношението на държавата, която очевидно не иска да го разбере. Няма как да прекъсваш доставките на метадон на хората, които са в метадоновите програми, нито можеш произволно да намаляваш или увеличаваш дозата. И това е ставало. Няма как да лекуваш един човек до едно ниво, което е преходно и да му кажеш, сега си върви, защото парите свършиха. Ефектът при всички тези случаи е връщане към уличните дилъри. А точно това се случва в последните години. Веднъж започнало финансирането на местата в платените програми, то би трябвало да е редовно. Общо взето всяка година то изтича през май и се подновява през ноември. Информацията е от НЦН. А какво става в периода май–ноември?

И за финал - съвсем истинска случка от столицата от тези дни. Полицаи хващат наркозависим младеж с наркотици. Казват на майката, че ще покрият случая срещу 1500 лева. Тя ги моли да го настанят в програма - нека да е насила, там ще опитат да го мотивират да стои. Те обещават, вземат парите и го пускат на улицата. Той отива отново при дилърите.

Просто никой не дава пет пари. И в пряк, и в преносен смисъл.