Археологическите разкопки на Перперикон започват на 4 август

С плановите разкопки държавата преди всичко трябва да финансира приоритетните обекти от гледна точка на туризма, за да може да имаме нещо готово. До този момент, нито един археологически обект от гледна точка на културния туризъм не е в завършен вид. В последните дни на своето управление правителството стигна до разпределяне на 2,3 млн. лева за плановите разкопки, с които се разкриват най-важните обекти в страната. Лошото е, че тези пари на пръв поглед голяма сума, се разпределят за повече от 100 обекта в страната, обясни проф. Овчаров. Той подчерта, че средната сума за обект е 20-30 хил. лв., което е много малка сума за проучването на големи обекти, римски градове и т.н., но от Министерството на културата са решили тези пари да се разпределят „на калпак”, а не по приоритети.

Значително по-малко средства за разкопките на Перперикон

Макар по-късно и с по-малко души и средства, археологическите разкопки на Перперикон започват от 4 август. Това обяви ръководителят на ...

Прочети повече

Той подчерта, че от 4 години насам туристическият поток на Перперикон е повече от 250 хил. души годишно и че от 3-4 години се взимат билети, като част от тях да се реинвестират освен за охраната и за разкопки. От 3 години Община Кърджали подпомага с 30-40 хил. лева. През тази година тя е със запорирани сметки, поради проблеми с изплащането на други нейни задължения и много трудно могат да се вземат пари. Но все пак имат обещание от кмета Хасан Азис, че поне с 30 хил. лева общината ще ги помогне. Сумата ще достигне до стотина хил. лева, което е половината на това, което са искали и най-главното нещо не толкова до парите, колкото до ужасяващото закъснение.

По повод международната експедиция, която идва с цел, да проучи следи от древни цивилизации от преди 8 хил. години в Източните Родопи, които са предшествали тракийската цивилизация. Проф. Овчаров заяви, че тук вече се говори за археология и за изясняването на изключително сложни проблеми, свързани със скалните изсичания в Източните Родопи – за тази цивилизация, за тази култура, която е там, как се е напластявала и каза, че там вече експерименти не може да има, защото това е унищожаване труда на цели поколения учени. Относно правната страна на нещата, той обясни , че колкото и да е разградена държавата, все пак има правно устройство, което би трябвало още да е бетонирано. Той подчерта, че археологически проучвания в България не могат да бъдат направени от всеки, на който му хрумне. Проф. Овчаров обясни подробно, че за издаването на едно разрешително за археологическо проучване са необходими 17 отделни документа, за които с месеци се чака министърът на културата да го разпише, като става дума за най-обикновените археологически проучвания от български археолог. Според правилника за провеждане на теренните разкопки на територията на Република България, държавен вестник брой 12 – 7 февруари 1997, това е част от Закона за културното наследство. По чл. 17 – научният ръководител, този на когото е издадено разрешение, единствено има право да публикува обстоятелство на разкриване на археологически обекти и структури в срок от 10 години. Срокът започва да тече от момента на разкритието. Това е последното разрешение, което е издадено.

По думите му, декларирани като основни цели са Татул, Белинташ и Харман кая – обект на 7-8 км от Татул, в Момчилградския район, който също предизвика голям интерес. На Татул, който е под негово разпореждане – последните разкопки, които са провеждани там са през 2007 г., тоест неговите права по публикуване текат до 2017 г. Същото е положението и с другите два обекта. Обектът Белинташ се копае и в момента, като той е под ръководството на доц. Борислав Бориславов – специалист по Бронзова епоха. Той е също е този, от когото трябва да се иска разрешение да се снима. Харман кая е под ръководството на доц. Георги Нехризов от Националния археологически музей, който също държи правата според чл. 17. Нещата са още по-сложни за международна научна експедиция. Според чл. 22 от правилника – международните изследователски проекти, сключващи редки археологически проучвания на територията на Република България (под редки археологически проучвания се има предвид всички – не само разкопки, но дори и обикалянето е теренно археологическо проучване), се съгласуват в Националния археологически музей и се одобряват от научния съвет, след което те се съгласуват с Министерството на културата и накрая се издават разрешения от Министерски съвет по предложение на министъра на културата, обясни проф. Овчаров, като подчерта, че процедурите за международни експедиции са много тежки, но пък имат своето важно за страната ни значение.