Гняв, самота и скука описват българските тийнейджъри в извънредното положение

Това показва изследване, организирано от Детския фонд на ООН (УНИЦЕФ), проведено сред 810 ученици от цялата страна, на възраст между 15 и 19 г. (8-12 клас), в разгара на извънредното положение (16-26 април).

Страхувам се

Уплашена съм. Признавам. Много. Страхът дойде полека, сгъсти се и ме стегна в мрачен обръч. Искам да го пробия и да изляза от него, но ...

Прочети повече

Целта е била очертаването на модел, който е вероятно да бъде повторен в ситуация на следваща криза. По този начин всички – институции, учители, родители, самите тийнейджъри – биха били по-подготвени как да реагират в бъдеще.

В ситуацията на извънредно положение тийнейджърите изживяват силни емоции, повечето от тях негативни: „Чувствам се загубен в своите мисли.“ Така например, сравнено с периода преди COVID-19 тийнейджърите изпитват: 2 пъти повече страх и тревога; 5 пъти повече скука; 3 пъти повече гняв; 5 пъти повече раздразнение; 4 пъти повече носталгия и тъга; 4 пъти повече самота; 3 пъти повече разочарования; 2 пъти повече безпомощност и безполезност.

По-малък дял са младежите, които преживяват кризата положително:„Благодарение на интернета поддържам връзка със всичките си приятели. Не изпитвам нужда да излизам навън“. С други думи – обичайните опори на тийнейджърите са силно разклатени: „Изпитвам смесени чувства. Имам супер щастливи моменти, но след това идват и супер тъжни или депресарски“.

Най-предпочитаната за над 80% от тийнейджърите дейност по време на изолацията е гледането на клипчета в социалните мрежи. Това е илюстрация за начина на удовлетворяване на трите базови за тийнейджърите потребности – моментни, реални и бързи стимули, споделеност и чувство за личен контрол.

Другите дейности, които им носят баланс, са засилената комуникация с близки и приятели: „Повече си липсваме и по-често си пишем“ – както и нещата, които запълват ежедневието им и ги избавят от скуката (73% посочват, че са започнали да помагат с домашните задължения).

Галъп: 93% от българите вярват, че сме добре с коронавируса, 53% не искат по-дълго извънредно положение

93 % от българите смятат, че България се справя добре в битката срещу коронавируса в сравнение с други европейски държави. Повече от по...

Прочети повече

5 посоки, в които ученето ще се промени

Адаптацията на тийнейджърите към новата реалност е улеснена и от засиленото им чувството за хумор, което половината споделят, че е тяхна редовна стратегия за справяне със стреса.

Това не значи обаче, че тийнейджърите се отнасят лековато или подигравателно към извънредното положение. „Свързвам го както с дисциплина и търпение, тъй като това е особено нужно в момента, но така и с възможност да развиваш другите си качества, а защо не и да откриеш нови“. 80% от тях са отговорни в поведението си и спазват предписаните мерки (64% не излизат навън, а 89% носят маски, ако излизат). Тази самодисциплина е въпреки изживения гняв, който е продиктуван от изолацията: “Чувствам се като животно в зоопарк“; „Унижение, потъпкване на права, насилствено налагане на чуждо мнение“. Това е важно предвид факта, че половината тийнейджърите не виждат опасност, директно свързана с тях самите, но са склонни да спазват правилата в името на по-възрастните си близки и тяхното здраве (но расте и гневът им, когато самите възрастни не спазват същите тези правила): „Лиших се от всякакви дейности, които ми носеха щастие, за да виждам по улиците хора от най-рисковата група да се разхождат по цял ден (някои дори без маски въпреки новите наредби и глобите).

Като цяло тийнейджърите гледат рационално на ситуацията и търсят аргументи, за да изградят собствено мнение, което подчертават, че е важно за тях: „Изграденото ми мнение за вируса се основава на факти и проверена информация“. В този процес се ориентират към търсене на доказани данни, а не към мнения на инфлуенсъри и групи в социалните мрежи, подчертавайки, че се позовават на експерти, както и че вярват най-много на родителите си. Учителите за сметка на това не са сред доверителния кръг и предпочитаните за тийнейджърите авторитети. По отношение на училището и обучението мненията са полярни. Училището им липсва, защото са лишени от живото общуване, докато дистанционното обучение за тях е източник на умора и усещане за прекалено количество за сметка на качеството: „Бих искал да отпратя послание към МОН с молба да намалят онлайн обучението и да го направят по-малко стресиращо и отнемащо време. Също така някои учители прекаляват със задачите“.

А след като прекарват толкова голямо количество време онлайн – в учене и в развлечение – какво е качеството на това преживяване: дали са податливи на кибертормоз по време на пандемия или на „инфодемията“ от фалшиви новини? От една страна тийнейджърите декларират положителна тенденция – според 62% от тях по време на извънредното положение агресията в мрежата не само не е нараснала или да се е запазила на нивата от преди, а е намаляла и е заменена с по-качествената комуникация помежду им и готовност за помощ едни на други. Наред с това обаче проличава и негативна тенденция, която разкрива, че тогава, когато има случаи на онлайн тормоз, част от тийнейджърите го приемат за нещо „нормално“, за част от ежедневието им, на която не обръщат толкова внимание или дори го отричат: „Онлайн тормоз не съществува. Никой няма да се обиди ако му кажат, че всеки го мрази и няма приятели“. Това е пряко повлияно от социалната норма на висока толерантност към насилието в българското общество. Положителен момент обаче е, че в същото време 57% от тийнейджърите посочват, че са активни в това да предупредят приятелите си, когато видят фалшива новина.

За два дни 100 души са потърсили чата за първа психологическа помощ на БЧК

Към момента има около 100 души, които са потърсили помощ от Националния онлайн чат, който БЧК стартира в понеделник, за да отговори на ...

Прочети повече

Шест съвета как да живеем заключени и да не откачим

Общата тенденция по отношение на предпочитаните източници на информация показва, че в ситуацията на извънредно положение тийнейджърите прибягват предимно към български източници, сред които телевизията и радиото, както и следенето на официално оповестяваните данни от отговорните институции – ползвани като достоверен източник на информация от 68% от изследваните тийнейджъри: „Важни са аргументите и от коя уста идват“.

Изключително е важно посланията, комуникирани от отговорните институции към широката общественост и в частност към тийнейджърите, да бъдат ясни, точни, логични и последователни. Изнасянето на противоречиви данни и налагането на диспропорционални мерки засилва усещането на тийнейджърите за фрустрация и убеденост им в наличието на „медиен балон“: „Свързвам го с ненужна паника и заливане на обществото с грешна информация. Имаше момент, в която и да е социална платформа, телевизия, онлайн, всичко беше за коронавирус“. Именно това усещане за преекспониране на ситуацията (малък брой заразени, а твърде строги мерки) поражда и тенденция сред тях да прибягват до конспиративни теории, за да си обяснят това поведение на институциите и медиите: „Според мен това е изкуствено създаден вирус, за да премахне по-слабата част от населението“. Най-голям дял от тях (2/3 от анкетираните) са склонни да вярват, че коронавирусът е контролиран експеримент с ново биологично оръжие, а най-малка част (около 16%) вярват, че има връзка с 5G мрежата.

В най-висока степен (85%) тийнейджърите очакват след отмяната на извънредното положение настъпването на сериозна финансова криза: „Не знам защо, но има хора, които си мислят, че на нас не ни пука дали родителите ни или дори родителите на приятелите ни ще останат без доходи и работа“. Но в същото време тийнейджърите очакват тези промени да се случат на фона на по-голямо внимание на хората към здравословния начин на живот (72%) и промяна на ценностите на обществото към повече човечност (71%). „Според мен след кризата хората ще разберат че без приятели и познати не могат да издържат и ще се виждат повече и ще мислят повече за близки и познати, отколкото за себе си“.

Не липсват обаче и мнения, че хората няма да са си научили урока и кризата ще е била пропиляна житейска възможност: „Човекът в 21 век предпочита да забравя лошото, смятайки че ако не го мисли, не се е случвало и така не поема отговорност за последствията“. Остава да видим кои от прогнозите им ще се сбъднат... и дали това и посланията на средата ще доведат до ескалиране на гнева, което да промени отговорното им засега поведение!