Коментар №1 на седмицата: Ово йе стандарт - асимилираш и фърляш

Почитаемият лидер на ВМРО-ДПНМЕ се изказал, че България иска да асимилира народа на РС Македония и че това едва ли не е единственият път страната им да влезе в ЕС.

Малко по-рано пък сръбският президент Вучич обяви, че Сърбия е най-добрият приятел на македонците, защото нищо не иска от тях, освен братска любов.

Сега да вземем тези две изявления и да ги наложим едно до друго. Няма как да не открием съвпадения - достатъчни, за да се види как се вписват в един общ пъзел. По-голям. И изцяло антибългарски. Че и антиевропейски.

Мицкоски каза следното: "Изявлението на Петков е точно онова, за което ВМРО-ДПМНЕ говори преди няколко месеца, че двустранните проблеми и исканията на официална София ще влязат в преговорната рамка. Това означава че или ще ни асимилират, т.е. ще се българизираме и ще влезем в ЕС като такива, или за нас няма да има Европейски съюз".

Само леко ще припомним, че лидер на ВМРО-ДПМНЕ преди Християн Мицкоски беше Никола Груевски, който скоро беше осъден от наказателен съд в Скопие на 7 години затвор за пране на пари, незаконно придобиване и укриване на имущество. На него принадлежат едни от най-острите антибългарски изказвания, дори в качеството му на премиер - цели 10 години, до 2016. За тях миналата година Зоран Заев каза: "Заради жаждата за власт те са готови да жертват държавата, а народът да страда". И още: "През последните дни станахме свидетели как са поставени под опасност "Преспанският договор", "Договорът за приятелство и добросъседство с България", Охридското споразумение, проектът едно общество за всички, както и мира на гражданите в страната и добрите отношения със съседите".

Заради своя демократизъм и сговорчивост към България Заев беше отстранен, а неговите опоненти днес твърдят, че ние искаме да асимилираме македонците.

Това, разбира се, няма нищо общо с реалността. Няма как да асимилираме народ, чиито предци са били премиери на България. Били са нейни министри, учени, писатели, държавостроители. Тоест, техните имена, заедно с цялата родова памет, са част от общата ни история и общите ни корени. Нещо, което в Скопие продължават да не признават.

Логично идва въпросът - защо, аджеба, толкова се инатят братята македонци?

Отговорът е прост и Вучич много помогна всички да го разберат - защото Сърбия е истинският Голям брат за РСМ. Ето какво каза сръбският президент: "Ние сме най-големите приятели на Северна Македония. Кой е по-близо до Сърбия? Ние сме единствените, които не ги молим да си сменят името или езика, нито исканията си, нито нещо друго. Ние обичаме македонския народ. Какво искаме от него? Нищо. Освен да имаме най-добрите възможни връзки. Ние не искаме нищо от тях. Просто да бъдем приятели и братя“.

Да, Сърбия наистина няма какво повече да иска от Северна Македония. От десетилетия децата на тази страна изучават историята такава, каквато е удобна именно на Сърбия. Езикът - онзи, на който и Гоце Делчев е говорил, днес е пълен със сърбизми, претърпял е и граматически влияния и все повече заприличва на сръбския език. За неспециалистите даже са еднакви тези два езика.

И кой всъщност е асимилаторът? България, която първа призна Македония през 1991? Или Сърбия, която мъчително, с оръжие и много кръв се раздели с югославското статукво?

Всъщност в Скопие едва ли си дават сметка какво точно се е случило с народа им. Пропагандата си е свършила работата и десетилетия след Тито югорезултатите са налице. Северна Македония има за най-близък приятел Сърбия, която пък хич не иска Скопие в ЕС - по-добре самостоятелно кретаща страна, държана на къса каишка от Белград. Ово йе стандарт - асимилираш и фърляш, ако перифразираме един сръбски лаф.

Днес пред Скопие има ясна цел - членство в ЕС. И е глупаво да продължава антибългарската пропаганда, защото това е контрапродуктивно. За жалост, част от управниците в днешна Северна Македония не успяват да превъзмогнат силното сръбско влияние. Или не искат. Точно това им пречи за ЕС. Ако изобщо искат да влизат там - нещо, в което вече можем силно да се съмняваме.

Автор: Стефан Стефанов