Коментар №2 на седмицата: След НЕкоалицията ще видим ли и НЕротация?

И каква стана тя - НЕкоалицията ще вземе да свърши с НЕротация. Това все още не е напълно сигурно, но натам вървят нещата.

Дали би бил добър за нас този вариант, знаят само следовниците на Ванга и група съветски учени. Защото просто няма как да се прогнозира изходът от нещо, за което не е сигурно кой го иска и иска ли го изобщо.

По любимия си начин да се прави на ударен лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов вчера бесня срещу ПП-ДБ, че прибързали - не трябвало да подава оставка кабинетът "Денков", а да изчака Борисов и Габриел да се върнат от Букурещ. Може и да има някаква логика в това твърдение, но датата 6 март беше отдавна уговорена и едва ли ПП-ДБ могат нещо да спечелят от така нареченото избързване. За какво им е?

Тонът на Борисов беше доста самоуверен - като на човек, здрависал се току-що с европейски лидери и укрепил връзката с ЕНП. Със сигурност точно това се е случило, за да има самочувствието да се кара за пореден път на българския премиер.

А акад. Денков вероятно е имал достатъчно аргументи, за да подаде оставката на правителството точно на 6 март. И лидерът на която и да е партия няма никакво право да му държи такъв господарски тон.

Правителството направи доста неща, работейки под обсада от ежедневни критики. Имаме нова стъпка по пътя към Шенген. Имаме стабилна позиция за Украйна, с която се отдалечаваме от постсъветската орбита. Имаме и икономически крачки в различни направления, включително енергийни. Колкото и кратко да беше времето, кабинетът "Денков" успя да свърши това, което пое като ангажимент. Всеки има право да го критикува, но ако ГЕРБ искат да управляват, е добре да се държат малко по-сериозно. Никой не им е направил непреодолими спънки, нито пък ги е набутал завинаги в ръцете на Радев, както се изказа експремиерът.

Друг е въпросът дали самите ПП-ДБ са избрали най-верния път и дали посоката им е правилна. Това обаче си е тяхна работа, защото те са суверенни политически субекти, а не сателити на Борисов, колкото и да му се иска да е точно така. И след като той не желае да се спази договореното, тоест - да има ротация след 6 март, значи отиваме на избори.

Още: Сянката на Нотариуса лежи върху първия ред в парламента

Какво толкова страшно има в това? И защо всъщност е ядосан Борисов?

Има два важни детайла. Първият е, че той явно е поел определени ангажименти, които е възнамерявал да реализира след ротацията. Тоест, от тази гледна точка е имал вътрешната нагласа ротацията да се осъществи и партньорите му - които и да са те - да бъдат удовлетворени. Вторият важен детайл е очевидната опасност да има нова поредица от служебни кабинети, покрай чието съществуване Борисов напълно ще забрави какво е това да си на власт. Че и други кахъри може да го връхлетят.

Отивайки на избори 2 в 1, ако това все пак се случи, ще имаме шанса първо да отсеем онези, които ламтят за Брюксел - да се настанят в заветния Европарламент и да мирясат. Не е тайна, че точно техните амбиции мътят водата в абсолютно всички партии. Когато тези амбиции бъдат удовлетворени, ще се наредят и листите за депутати. Можем да се надяваме, че пресяването този път ще е малко по-прецизно и няма да вкараме в парламента толкова много хулигани и откровени дебили. Впрочем, това си зависи и от нас като избиратели - поне до известна степен.

Едни нови парламентарни избори обаче крият доста неизвестни. Някои от тях дори будят тревога. Дали пък няма умълчалият се покрай НЕротацията Делян Пеевски да се види като втора политическа сила? Винаги когато двама се карат, печели някой трети и ние дори вече го виждаме да се подсмихва.

Ако Борисов не разбира това, да си скъса дипломите за инженер, генерал и доктор на науките. Няма да му потрябват никога вече.

Още: В БГ мафията всички са в бяло. Или поне живите

Автор: Стефан Стефанов