Коментар №3 на седмицата: Как прoкуратурaта хвана падащ нож

Правилото, че не е добре да хващаш падащ нож придоби точна илюстрация по отношение на прокуратурата - при разпитите на Кирил Петков за твърденията му за олигархията. Не ми е съвсем ясно какво представляват тези разпити. Със сигурност имат фарсов отенък: министър-председателят отива и казва - в медиите пише, че тези хора са част от олигархията, ето ви тези публикации, проверете ги. Прокуратурата казва - всички сме ги чели, но имаме проблем с това, че ги цитираш. Същото казва и Пеевски: спри да цитираш тия работи, това са прокопиеви, проклети работи. Кого обаче да цитира Кирил Петков? "Труд" и ПИК? Имахме вече такъв министър-председател. 

Прокуратурата действително има проблем с един списък, само че не е само този. А списъкът с падащи ножове, които хвана в последните две години. 

Може да си спомним времената, в които се разчистваха сметки с Божков. Малко преди да настъпят Борисов беше казал, че харесва Гешев, защото е "оперативен". На фона на Цацаров намекването бе, че първият се страхува да направи нещата, които Борисов иска, докато вторият е в бойна готовност. След това между Борисов и Гешев се сключи втори пакт: божествен. Първият споменаваше "началника" с търсещ одобрението му поглед, докато вторият директно се обяви за негов инструмент. Накрая началникът им изпрати летни протести, Румен Радев, Слави Трифонов и Кирил Петков. И тъкмо да ти се стори, че потопът на началника е минал, когато вземе, че ти прати и Бойко Рашков. Такива ги върши началника - и друг път е правил мизерии. 

Най-големият парадокс е, че точно в момента Цацаров щеше да е много по-полезен главен прокурор на Борисов. Понеже изпращането на ГЕРБ в историята се случи именно заради пренавития Гешев, който ако не беше организирал нахлуването в президенството, нямаше да се стигне нито до толкова интензивни протести, нито до архимедовото повдигане на подкрепата към Радев. Гешев успя да структурира самата опозиция, да я организира много по-добре, да увеличи процентите на всички взети заедно. И ако преди протестите срещу него или Борисов изглеждаха като акции на отделни партийни формации, вече са национален консесус: потвърден от изборите. Прокламираното "единение на властите" (противното бе обявено за дясноекстремистка идея), на практика наистина предизвика единение. Само че под формата на реваншистки кабинет. 

Какво остава оттук нататък? Политиците цитират медиите за олигархията, олигархията цитира политиците, които цитират медиите, правят си срещи и се питат защо се цитират. Инструментът на Господ спори с инструментите прокопиеви по правоверност и религиозна принадлежност. Прокуратурата обявява, че се чувства "притискана", сякаш не би трябвало да може да бъде притискана и това противоречи на добрия вкус и добрия закон. Все много падащи ножове.

Автор: Райко Байчев