Шест кораба са се отказали от акостиране в български пристанища след атаките с дронове в Черно море, а други плавателни съдове изчакват в южната част на морето. Това създава сериозен риск за износа на над 5 млн. тона пшеница годишно и поставя под въпрос възможността на земеделските производители да реализират тазгодишната си реколта. За това предупреди председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Илия Проданов.
Атаките вече застрашават износа на зърно
По думите на Проданов решението на корабособствениците е свързано с атаката срещу плавателен съд в териториалните води на Румъния. До последните инциденти българските и румънските води се смятаха за сравнително безопасни за корабоплаване въпреки многобройните удари по кораби в други части на Черно море. Още: Снишаваме се. Да воюваме с Русия. Чай или кафе на Радев с Митрофанова: Говорилня без разбиране на политолози
"Ситуацията е изключително притеснителна. Към момента няма как да знаем дали случаят от четвъртък е изолиран инцидент и отказът на тези шест кораба е моментно състояние, след което нещата ще се нормализират, или това ще продължи и занапред", коментира Проданов пред NOVA.
България произвежда около 7 млн. тона пшеница годишно, като повече от 5 млн. тона се изнасят през пристанищата във Варна и Бургас. За транспортирането на тези количества са необходими приблизително 150 кораба.
Сухопътният транспорт не може да замени морския
Пренасочването на зърното по суша не е реалистична алтернатива при продължително прекъсване на морския транспорт. Железопътната инфраструктура не разполага с достатъчен капацитет, за да превози подобни количества до гръцките пристанища, а автомобилният транспорт не може да поеме икономически изгодно милиони тонове продукция, обясни Проданов. Още: "Вашият "мир" е капитулация": Нов антиправителствен протест утре
Проблем представляват и възможностите за обработка на товарите в самите пристанища. В най-натоварените периоди Варна и Бургас могат да обслужват общо около 20 кораба месечно, докато през зимата капацитетът им намалява приблизително наполовина. Всяко забавяне на доставките и товаренето допълнително затруднява графиците за износ.
"България няма алтернатива на двете си пристанища", подчерта председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите.
Варна и Бургас обработват общо около 10 млн. тона товари годишно, като приблизително половината от тях са пшеница.
"Ако пристанищата не функционират, това означава, че цялото Черно море няма да функционира нормално по отношение на износа на зърно. Ако износът бъде блокиран, това би довело до сериозно сътресение на световния пазар", заяви Проданов. Още: "Истински късмет е, че не потъна": Ето какво откриха на ударения кораб "Челси-3"
Риск от натрупване на милиони тонове пшеница
Основното притеснение на земеделците е, че ако корабите продължат да отказват да акостират в българските пристанища, страната може да посрещне 2027 г. с около 5 млн. тона преходни запаси от пшеница.
Същевременно производителите трябва да осигурят място в складовете и за царевицата, чиято жътва продължава. Продължителното блокиране на износа би затруднило съхранението на новата продукция и реализацията на вече прибраната реколта.
Засега цената на пшеницата на пристанищата във Варна и Бургас остава стабилна въпреки повишаването на застрахователните премии и транспортните разходи, посочи Проданов.
